Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 237

— Но ние ще умрем! Освен ако… — има ли на борда парашути?

Той поклати глава.

— Няма начин да се измъкнем. Освен… — Изражението му се промени и той се извърна да погледне зад себе си. — Забрави пилотската кабина — помогни ми да отидем в склада, бързо!

Фрост стоеше до прозореца в офиса си и оглеждаше все още димящите руини на биолабораторията отдолу. Зад тях лежеше фиордът и счупените подпори на моста. Чейс и компанията му бяха причинили огромни щети на собствеността му. Местните власти вече му се бяха обадили, за да разберат какво става.

Но нищо от това нямаше значение. Забранената зона беше цяла и въпреки опитите на Чейс да се качи на борда на товарния самолет в момента на излитането му, той не бе успял да я разруши.

— Сър, контролната кула току-що ни информира, че самолетът се връща обратно в Равнсфйорд на автоматичен режим — съобщи мъжки глас по говорителя.

— Някакво съобщение от дъщеря ми?

— Все още не. Сър, от Контрол на въздушния трафик искат да знаят какво става.

— Просто им кажи, че имаше малка неизправност и че Еърбъсът се връща като предпазна мярка. — Фрост огледа пистата. — Кога ще кацне?

— След шест минути.

— Дръж ме в течение. — Той прекъсна линията, взирайки се в далечината за първия знак от масивния товарен самолет. Липсата на комуникация бе тревожна, както и използването на автопилот — но фактът, че самолетът се връща му подсказваше, че хората му контролират нещата. Чейс би се опитал да го отвлече нанякъде и да извести норвежките власти.

Щом кацнеше, ситуацията би могла да бъде овладяна.

Самолетът летеше.

— Тези трите, развържи ремъците, с които се вързани — нареди Чейс, посочвайки най-задните контейнери отляво на главния склад.

— Но тогава те ще се разместят при кацането на самолета — отвърна Нина объркана.

— Ще направят нещо повече. Хайде, бързо. — Когато Нина започна да развързва предпазните ремъци. Чейс закуцука към вратата на товарното.

— Какво правиш?

— Ще взривя вратата.

Нина замръзна.

— Ще взривиш какво?

— Трябва да се освободим от тези контейнери по пътя. Виждаш ли този мотоциклет?

Нина се обърна към сребристосиния мотоциклет.

— Да? — Внезапно й светна какво мислеше Чейс. — Не! Не може, ти си луд!

— Това е единственият начин! Ако просто скочим — в момента сме с над сто и шейсет мили в час — няма начин да оцелеем при удара!

— Което е обратно на онова, което ще се случи, ако излетим с мотоциклет при летящ самолет?

— Е, знам, че не е идеалният план! Но е по-добър от това да ни убият, когато кацнем!

— Вече съм съвсем сигурна, че не си с всичкия си — произнесе нещастно Нина, но продължи да развързва контейнерите от ремъците им.

— Добре — извика той, когато тя развърза последния, — а сега иди до мотоциклета и дръж здраво! — Тя забърза към склада, а Чейс закуцука, като се подпираше с една ръка. С другата натисна първия от двата червено боядисани лоста за взрива.

След това втория…

Пукането на тежките панти на вратата на товарното отделение не можеше да се сравни със свирепия рев на вятъра и шума на двигателя, когато вратата се взриви. В склада се чу писък на ураганен вихър. Самолетът се снижаваше.