Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 235

Той се придвижи до склада и спря — след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.

Празно.

Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.

Давай!

И там нямаше никого.

Отпусна се… и Кари се метна отгоре, като го удари с двата си крака в лицето.

30.

Чейс залитна назад, очите му се насълзиха от болката в счупения нос, но се опита да запази равновесие.

Последва нов удар. Токът на обувката й този път се заби в гръдния му кош като кирка. Дробовете му останаха без въздух.

Следващ удар, този път в ръката, с която държеше пистолета. Разтърси го агония, когато малкият му пръст се счупи. Пистолетът полетя към пода.

Той замахна с левия си юмрук и главата на Кари се отметна назад, когато я уцели в бузата. Тя извика колкото от болка, толкова и от изненада, и падна от стъпалото със зло изражение.

Чейс осъзна, че в колана на кожените й джинси сигурно имаше пистолет. Не се беше излъгал. В момента, в който тя го извади, той се хвърли върху нея, блъсна я във вратата на склада, изкарвайки дъха от дробовете й…

Пистолетът гръмна.

Изгаряща болка прониза лявото му бедро. Кракът му мигновено се огъна и той залитна на една страна. Куршумът бе преминал през бедрото, избягвайки костта, но панталонът беше мокър от кръв.

Самолетът се носеше към Равнсфйорд.

Кари отвори уста да си поеме дъх.

— Мътните да те вземат, Еди! — изкрещя тя. Димящият пистолет се вдигна, насочен в лицето му…

И си остана така.

Мина една секунда, после втора, пръстът на норвежката стоеше върху спусъка…

— Кари!

На вратата към склада стоеше Нина. Държеше пистолета на Чейс с две ръце и се целеше в нея.

— Свали го — нареди Нина.

Кари я погледна изненадано, но не се подчини.

— Кари, остави оръжието. Остави го на пода!

— Нина, все още имаш време да промениш решението си. — Тонът на норвежката стана почти умолителен. — Все още можеш да останеш с мен!

Нина стисна челюсти.

— Няма да те оставя да убиеш Еди.

— Не мога да му позволя да опропасти плана. — Кари се извърна към него. Очите му се бяха присвили от болка, той притискаше ранения си крак, неспособен да говори. Обърна главата си към Нина, искаше да я накара да стреля. „Това са аматьорски разговори“, искаше му се да й каже, но думите отказваха да излязат от устата му.

— Планът е откачен! — сопна й се Нина. — Баща ти е луд!

Лицето на Кари пламна от гняв.

— Да не си посмяла да говориш така!

— Знаеш, че е вярно, Кари! Знаеш, че греши. За бога, толкова години си спасявала човешки животи по целия свят! Помисли за хората, на които си помогнала! Това нищо ли не означава за теб?

— Трябва да го направя — каза Кари, а лицето й изразяваше обърканост. — Не мога да не се подчиня на баща ми.

— Ти вече го направи! — напомни й Нина. — Когато не му позволи да ме убие! И сега виждам същото: можеше да убиеш Еди, но не го направи. Защото те е грижа за него! Защото той ти е спасявал живота!