Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 238

Наклониха се. Компютрите вече се опитваха да противодействат на неочакваното движение, но първият контейнер се отмести, движейки се назад върху колелата си, стигна до платформата с ужасяващ метален писък. След което се блъсна в контейнера с вируса и мина през зейналия отвор, за да бъде отнесен от въздушната струя.

Чейс го гледаше как пада. Все още се намираха над морето, но оставаха само няколко минути, преди да се появи сушата.

Товарният самолет се люшна отново, когато автопилотът компенсира промяната в равновесието, причинена от загубата на контейнера. Ново изскърцване на метал върху колелата, странично обръщане — идваше право към него!

Той нямаше къде да отиде, не можеше да дръпне контейнера…

Притисна се в стената. Въздушната струя го улови, отскубна го от пода.

Задната рамка на вратата на товарното раздели полезрението му като острие на нож. Отляво имаше тясна пролука между стената на контейнера с вируса и стената на склада; отдясно — безкрайно небе и сигурна смърт.

Той се блъсна в рамката, прикован за миг от вятъра…

И бе отвян вляво.

Стисна един ремък и се прилепи към свободния, треперещ върху колелата си контейнер, след което падна през вратата. Третият контейнер се намираше точно зад вратата като влаково купе и при вдигането на носа на Еърбъса нагоре той го блъсна болезнено. Опасният товар се разтресе и спря на по-малко от пет сантиметра от лицето на Чейс. След това вятърът заплющя по гладката му повърхност и го запрати в празното пространство.

Искаше му се да затвори очи, искаше му се всичко това да е само сън, но видя ужасената Нина да се притиска към контейнера до мотоциклета, видя през вратата тъмната линия на хоризонта отпред. Норвежкият бряг.

Чейс се измъкна покрай смазания ъгъл на контейнера с вируса. При всяка крачка усещаше ранения си крак като прободен с метален шип. Продължи напред, използвайки ремъците от дясната страна в редицата товари, за да се добере до Нина.

След като преодоля вратата, вятърът леко утихна. Стигна до Нина и се опита да надвие рева:

— Отвържи го и го запали! — посочи той мотоциклета.

— Ами ако няма гориво?

— Значи сме прецакани! Подготви го — аз трябва да се върна за малко в пилотската кабина.

— За какво?

— Да изключа автопилота! — Чейс стигна с куцукане до склада и влезе в кабината на екипажа. Телата на двамата охранители бяха хвърлени на една страна при маневрите на самолета, а Кари лежеше с лице към пода в основата на стълбите. Той забеляза пистолета си и се опита да се наведе да го вземе. Изгарящата болка в крака го застави да изпъшка и той стисна зъби.

Влезе в пилотската кабина. Както си мислеше, Кари беше задействала всички автоматични аварийни системи. Еърбъсът следваше курс обратно към главната писта на Равнсфйорд, използвайки сигнали от земята за приземяването.

Дори от разстояние пет-шест километра през прозорците се виждаха светлините на пистата. Еърбъсът все още се намираше над Северно море, но бреговата линия бе само на няколко мили, а летището — на пет километра в сушата. Той провери останалите прибори за управление. Самолетът губеше скорост, двигателите забавиха, когато компютрите зададоха леко снижение, опитвайки се да осъществят колкото се може по-лесно кацане.