Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 236

— Но той не е един от нас…

— Кари, тук няма „ние“ и „те“ — настоя Нина. — Всички сме хора, човешки същества. Това, че светът има проблеми — винаги е било така!

Кари я погледна, изглеждаше още по-несигурна отпреди.

— Но ние можем да разрешим тези проблеми…

— Като убием милиарди хора?! Това ли е идеята ти за разрешаване на проблеми? — Като продължаваше да държи пистолета, насочен към Кари, Нина пристъпи по-близо. — Кари, познавам те. Можеш да спреш баща ти да направи нещо ужасно. Просто остави оръжието.

Пистолетът на Кари не помръдна.

— Аз… не мога.

— Няма да ти позволя да го убиеш. Нито пък някого другиго.

Сега дулото мръдна, Кари се целеше в нея.

— Не искам да те убивам — каза Кари. — Моля те, не ме карай.

— Нина, застреляй я — успя да извика Чейс.

— И аз не искам да те убия, но ще трябва да го сторя. — Огромният пистолет потрепери в ръката на Нина.

— Ще броя до три, Нина. Моля те, остави го. Едно…

— Застреляй я! — изрева Чейс.

— Две…

— Кари, остави оръжието!

— Три!

Кари стреля.

На такова късо разстояние не би трябвало да пропусне, но така стана, китката й се извъртя в последния миг преди да стреля. Куршумът прелетя покрай Нина и се заби в задната стена на кабината.

Нина инстинктивно трепна.

И стреля.

Пистолетът подскочи в ръцете й с такава сила, че без малко да го изпусне.

Кари се блъсна във вратата. Ярка кървава роза изби по метала зад нея, когато 45-калибровият куршум мина през тялото й. Тя се плъзна долу и се свлече на платформата до Чейс.

Нина я гледаше в ужас. Пистолетът тупна на пода.

— О, боже… — прошепна тя, неспособна да възприеме какво е направила.

— Нина… — прошепна Кари, по бузата й се стече една сълза. След това очите й се затвориха.

— О, боже! — повтори Нина. — Не исках да…

— Тя искаше да ни убие — напомни й Чейс, като стискаше ранения си крак и се опитваше да седне. — Хайде, имам нужда от помощта ти. — След миг колебание, неспособна да свали очите си от Кари, Нина го повдигна до седнало положение. — Благодаря.

Тя огледа крака му — панталоните му бяха прогизнали от кръв.

— Исусе! Трябва да намерим нещо, с което да го превържем…

— Няма време. Заведи ме до пилотската кабина, трябва да изключа автопилота.

Нина го издърпа нагоре. От устните му се изплъзна стон, когато силна болка прониза целия му крак.

— А после какво? — поиска да знае Нина.

— Трябва да спрем пускането на вируса, след това да се свържем с властите и да ги предупредим какво прави Фрост.

— Ами вирусът в биолабораторията? — попита тя, докато му помагаше да крачи към пилотската кабина. — Докато убеждаваш някого, че се е опитвал да убие милиарди хора, той вече може да е вдигнал друг самолет във въздуха!

Чейс спря.

— Биолабораторията…

— Какво има?

— Аз взривих сградите, но зоната с ограничен достъп е непокътната. Трябва да я разрушим.

— Как? — Чейс отклони очи от нея и се огледа. — О, не… — Нина си спомни ужаса на 11-и септември.

— Петстотин тона самолет и пълен резервоар с гориво ще вдигнат във въздуха това място и ще изпепелят всичко вътре — каза Чейс мрачно.