Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 29

— Как така всички вече са тук?

— Комисарю, ако искате да узнаете истината, още в осем тази сутрин се появиха четирима от привиканите, двама мъже със съпругите си. Какво да правиш, стари са, страдат от безсъние, а пък и любопитството ги изяжда с парцалите. Представете си само, оттатък има и една семейна двойка, която трябваше да дойде в десет часа — обясни Фацио.

— Слушайте, хайде да се уговорим така. Свободни сте да им задавате въпросите, които намирате за уместни. Но има и няколко наложителни. Водете си бележки. Първи въпрос: познавали ли са семейство Грифо преди екскурзията. Ако да — къде, как и откога? Ако някой каже, че е познавал Грифо отпреди, не го пускайте да си ходи, защото искам да говоря с него. Втори въпрос: къде са седели Грифо в автобуса както на отиване, така и на връщане. Трети въпрос: Грифо говорили ли са с някого по време на екскурзията. Ако е така — с кого? Четвърти въпрос: могат ли да кажат какво са правили Грифо през деня, прекаран в Тиндари. Срещали ли са се с хора? Ходили ли са в някой частен дом? Всякакви сведения относно това са съществени. Пети въпрос: знаят ли дали Грифо са слизали от автобуса по време на едно от трите извънредни спирания, направени на връщане по искане на пътниците. Ако — да, на кое от трите? Видели ли са ги да се качват обратно? Шести и последен въпрос: забелязали ли са ги след пристигането на автобуса във Вигата.

Фацио и Галуцо се спогледаха.

— Май ви се върти в ума, че на Грифо им се е случило нещо по пътя на връщане — каза Фацио.

— Това е само хипотезата, върху която трябва да работим. Ако някой ни потвърди, че ги е видял спокойно да си слизат във Вигата и да се връщат у дома си, тогава тази хипотеза можем спокойно да си я заврем на онова място. И ще се наложи да започнем всичко отначало. Препоръчвам ви нещо: старайте се да не правите грешки, защото сме загубени, ако им оставим поле за изява на тези старци, тогава е възможно да ни разкажат историята на целия си живот. Още една препоръка: разпитвайте семейните двойки така, че единият от вас да разговаря със съпругата, а другият — със съпруга.

— И защо? — попита Галуцо.

— Защото иначе биха се влияли един от друг, дори и да го правят съвсем чистосърдечно. На вас ви се пада да се заемете с по трима на калпак, а аз с останалите. Ако правите както ви казах, а и Богородица е на наша страна, бързо ще свършим.

* * *

Още при първия разпит комисарят се убеди, че почти със сигурност е сбъркал прогнозата и че всеки диалог много бързо може да се превърне в нелепица.

— Запознахме се преди малко. Казахте ми, че се казвате Артуро Дзота, така ли е?

— Разбира се, че е така. Артуро Дзота, син на Джовани. Баща ми имаше братовчед, който беше калайджия. И често го бъркаха с него. Татко обаче…

— Господин Дзота, аз…

— Също исках да ви кажа, че изпитвам много голямо удовлетворение.

— За какво?

— Заради факта че направихте това, което ви казах да направите.