Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 31

— … Не можете да мигнете. След като вече бяхте стигнали във Вигата, видяхте ли семейство Грифо да слизат?

— Уважаеми, в този късен час и в тъмното наоколо в определени моменти не бях наясно дори дали жена ми е слязла!

— Спомняте ли си къде бяхте седнали?

— Спомням си много добре къде бяхме седнали аз и жената. Точно по средата на автобуса. Пред нас бяха семейство Буфалота, отзад Ракуля, отстрани Персико. Всичките се познаваме, това беше петото ни съвместно пътуване. Семейство Буфалота, горкичките, имат нужда да се разсейват. По-големият им син, Пипино, умря, докато…

— Спомняте ли си къде бяха седнали Грифо?

— Струва ми се, на последната седалка.

— Тази, която има пет места едно до друго и без подлакътници?

— Така мисля.

— Добре, господин Дзота, това е всичко, може да си вървите.

— Какво означава това?

— Означава, че приключихме и може да се върнете у дома.

— Ама как така?! Що за обноски? За някаква подобна дреболия създавате неудобство на стар човек на седемдесет и седем години и съпругата му, която пък е на седемдесет и пет? В шест сутринта сме се надигнали! Струва ли ви се нормално?

* * *

Когато и последният от старците си беше тръгнал — почти към един часа, полицейското управление можеше да се обърка с място, на което е имало пикник. Е, вярно, че в него нямаше трева, но в наши дни къде ще намериш трева? А и тази, която все още продължава да вирее близо до градчето, да не би да е трева? Четири полегнали и наполовина пожълтели стръка, сред които, ако промушиш ръка, деветдесет и девет на сто има скрита спринцовка, която ще те убоде.

С тези прекрасни мисли лошото настроение започваше отново да обзема комисаря, който забеляза, че Катарела, ангажиран с почистването, застина внезапно като препариран с метлата в едната ръка, а в другата държеше нещо, което не се разбираше добре какво е.

— Гле’й ти! Гле’й ти! Гле’й ти! — мърмореше учудено, взирайки се в нещото в ръката си, след като го беше взел от земята.

— Какво е това?

Изведнъж лицето на Катарела пламна като огън.

— Призирватив, комисерийо!

— Използван ли?! — смая се комисарят.

— Не, комисерийо, все още си е в опаковката.

Ето, тази беше единствената разлика с останките от истинския пикник. За всичко друго се препокриваха — същата отчайваща мръсотия, хартиени салфетки, фасове, метални кутийки от кока-кола, бира и оранжада, бутилки от минерална вода, парчета от бисквити и хляб, дори в ъгъла имаше фунийка със сладолед, който бавно се разтичаше.