Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 105

— Исусе! Нене Санфилипо! — каза Мими, отклонявайки се от пътя.

— Или карай внимателно, или няма да ти разказвам нищо повече. Фактът, че собствениците на бившия обор са съседите от горния етаж, за Нене се явява само едно прекрасно съвпадение.

— Стоп! Сигурен ли си, че е съвпадение?

— Да, съвпадение е. Отварям скоба — ако се налага да понасям въпросите ти, трябва поне да са умни. Съвпадение е. Санфилипо не е знаел, че Джулиана е мъртва, и не е имал интерес да се преструва. Не е бил наясно, че собствеността на бившия обор е преминала в ръцете на госпожа Грифо, защото завещанието все още не е било огласено публично.

— Съгласен съм.

— Няколко часа по-късно двамата се срещат.

— Във Вигата?

— Не, в Трапани. Колкото по-малко виждат Санфилипо във Вигата със семейство Грифо, толкова по-добре. Залагам си топките, че Санфилипо разказва на стареца историята за неудържимата си, но и опасна любов… че ако открият връзката им, може да настане масова сеч… Всъщност бившият обор му трябва, за да го превърне във временна квартира. Но трябва да се спазят някои правила. Не трябва да декларират пред данъчните за полученото наследство, но ако нещата бъдат разкрити, Санфилипо ще е този, който ще плати; семейство Грифо не бива да стъпват в собствеността си; от този момент нататък, срещайки се във Вигата, дори не трябва да се поздравяват; не е нужно да споменават пред сина си за тази история. Двамата старци, каквито са си били сребролюбци, приемат условията и получават първите два милиона лири.

— Но защо на Санфилипо му е било нужно толкова изолирано място?

— Не, разбира се, за да прави кланица. Между другото, там няма вода, няма дори тоалетна. Ако те подгони зорът, трябва да ходиш на открито.

— Ами тогава?

— Сам ще си отговориш на въпроса. Виждаш ли онзи малък параклис? След това вляво има селски път. Хвани по него и карай бавно, че целият е дупка до дупка.

Вратата беше подпряна на касата точно както я беше оставил предната вечер. Никой не беше влизал. Мими я отмести, влязоха и стаята започна да им изглежда по-малка, отколкото беше.

Ауджело мълчаливо се огледа наоколо.

— Разчистили са напълно — каза.

— Виждаш ли всичките тези контакти и розетки? — каза Монталбано. — Ще си вкарва ток и телефон, но няма да си направи тоалетна. Това е бил неговият офис, в който е идвал, за да може всекидневно да върши работата си като чиновник.

— Чиновник?

— Разбира се. Работел е за сметка на други лица.

— И кои са били тези други лица?

— Онези същите, които са го били натоварили със задачата да намери уединеното място, отдалечено от всичко и всички. Искаш ли да изразя някакви хипотези? Най-напред трафиканти на наркотици. На второ място — педофили. След това идва ред на значителна върволица от съмнителни типове, които си служат с интернет. Оттук Санфилипо е могъл да се свързва с целия свят. Сърфирал е, откривал е, съобщавал е, а след това е уведомявал своите работодатели. Делата му, необезпокоявани, са продължили така цели две години. След това се е случило нещо сериозно и се е наложило да се изнесат, да прекъснат връзките и да заличат следите си. По заповед на началниците си Санфилипо е принудил семейство Грифо да си направят една хубава екскурзия до Тиндари.