Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 103

— Ще се обадя за такси.

— В този час?

— Тогава ще спя тук.

Монталбано усети как започна да се изпотява по челото.

— А съпругът ти?

— Не се притеснявай за него.

— Виж, може да направим така — качвай се на колата ми и си тръгвай.

— А ти?

— Утре ще се обадя да дойдат да ме вземат.

Ингрид го погледна мълчаливо.

— Да не ме смяташ за някоя разгонена курва? — попита, твърде сериозна, с нещо като тъга в очите.

А комисарят се изчерви и се засрами.

— Остани, ще ми бъде приятно — каза й откровено.

Ингрид сякаш цял живот беше живяла в тази къща, защото отвори едно от седемте чекмеджета на скрина и си взе чиста риза.

— Може ли да облека тази?

По средата на нощта съненият Монталбано усети, че до него лежи някакво женско тяло. Не можеше да е друго освен това на Ливия. Протегна ръката си и я постави върху твърдите му и гладки седалищни мускули. Миг по-късно сякаш беше поразен от мълния. Господи, това тяло не беше на Ливия! Незабавно отдръпна ръката си.

— Сложи я пак там — му каза със залепнала уста Ингрид.

* * *

— Шест и половина е, а и кафето е готово — подкани го Ингрид, като го докосна деликатно по раненото рамо.

Комисарят отвори очи. Тя все още беше облечена само с неговата риза.

— Извини ме, че те събудих толкова рано. Но ти самият, преди да заспиш, ми каза, че в осем трябва да си в полицейското управление.

Стана. Чувстваше, че болката му беше поотслабнала, но стегнатата превръзка му пречеше на движенията. Шведката я махна.

— След като се изкъпеш, ще ти направя нова.

Пиха кафе. Монталбано трябваше да използва лявата си ръка, защото дясната му все още беше изтръпнала. Как ли щеше да се изкъпе? Изглежда, Ингрид прочете мислите му.

— Това е моя грижа — каза.

Помогна му в банята. Да, той си свали гащетата, а тя си свали ризата. Монталбано внимателно избягваше да я гледа. А Ингрид се държеше, като че ли имаше десетгодишен брак с него.

Насапуниса го под душа. Монталбано не реагира, струваше му се, и това му харесваше, че се е върнал в детството, когато любящите ръце на майка му правеха същите движения по тялото му.

— Забелязват се видими симптоми на събуждане — каза Ингрид, смеейки се.

Монталбано погледна надолу и яростно се изчерви. Симптомите бяха доста повече от видими.

— Извини ме, много съжалявам.

— За какво съжаляваш? — попита го Ингрид. — Че си мъж ли?

— По-добре е да пуснеш студената вода — каза комисарят.

След това дойде ред и на мъката с подсушаването. Обу си гащетата с въздишка на облекчение, сякаш това беше знак за отминала опасност. Преди отново да го бинтова, Ингрид се облече. Така за комисаря всичко щеше да протече по-спокойно. Преди да излязат от вкъщи, изпиха по още една чаша кафе. Ингрид седна на мястото на шофьора.

— Остави ме пред полицейското управление, а ти продължавай с моята кола към Монтелуза — каза Монталбано.

— Не — каза Ингрид, — ще те оставя пред полицейското управление и ще си взема такси. Много по-лесно ще ми е, отколкото да се чудя как да ти връщам колата.

Половината път изминаха в мълчание. Някаква мисъл обаче тормозеше комисаря, който в един определен момент набра смелост и попита: