Читать «Езоп» онлайн - страница 292

Сега най-сетне магията рухна. Сега най-сетне се изля целият гняв — не само гневът на сганта, а и нашият, на жреците, на вярващите и на бога. Пестниците нанесоха своя удар. Страхотен вик — не зная кой го издаде — се впи в ушите ми. Езоп все още стоеше, въпреки че стотиците юмруци се размахваха срещу него. Сетне изгуби равновесие. Отстъпи назад, опита се да си даде вид, като че можеше да ходи по въздуха. След това се преметна. Разкъсаните му дрехи се развяха около него.

Яростен танц започна, докато тялото на злодея продължаваше да се премята все по-надолу и по-надолу. Дрехите му се раздраха съвсем, увиснаха по острите ръбове на скалите. Голата, бледа плът, тъмната, рошава коса — това беше всичко, което можах още да видя, преди тялото му да се разбие в скалите, пръснати из морето.

Бях се надвесил много. За да проследя края на злодея, едва не го последвах и аз. И в тоя миг, когато всичко се завъртя пред очите ми, видях още веднъж, съвсем близо пред себе си, лицето на Езоп. Бучащата пяна на прибоя ми се стори като устата му. До преди тоя ден го бях чул само веднъж да разказва една от своите глупави приказки. И сега — със странна яснота, със странна сила — тя прозвуча в ушите ми:

Живял едно време човек, който умеел много добре да свири на тръба. С тръбата си той свикал цялата войска. Той свирил за атака. Той свирил за победа. Свирил за победа дори и тогава, когато вече трябвало да свири за поражение. Тогава враговете го пленили.

Отвели го пред своя стратег. Стратегът казал:

— Да се убие!

Почнал да хленчи тръбачът.

— Защо ме убивате? Аз никога не съм убил някого!

Стратегът казал:

— Точно затова трябва да умреш, защото, без сам да можеш да се биеш, ти подстрекаваше всички други към борба!

С рязко движение Демонакс ме отдръпна назад. И двамата бяхме бледи; дори и сега, след като всичко бе свършено, още ни пронизваше ужасът.

Демонакс с усилие се усмихна:

— За малко и ти не стана жертва на магията на неговите басни.

Овладях се, изпънах се, подигравателно посочих надолу към бездната:

— Тоя там никога вече не ще разказва басните си; освен ако вместо него ги разказва морето.

1

Съответствува на декември — януари по нашия календар.

2

Мина — златна древногръцка монета, равна на 100 драхми.

3

Наварх — началник на кораб, капитан

4

Част от облеклото на фригийците — носела се е преметната през едното рамо.

5

Надзиратели на роби, телохранители.

6