Читать «Езоп» онлайн - страница 290

Лицето му побледня. Едва сега той разбра каква страхотна смърт му бе отредена.

Може би на около триста крачки от целта билото изведнъж правеше остра чупка. Тук при една гръмотевична буря трима китароди делфийци се заблудили и паднали в морето.

Като възпоминание за нещастието и за усмиряване на духовете, които може би витаеха тук, градът Делфи беше издигнал на това място малък параклис на музите. Извиках:

— Не минавайте толкова близо покрай параклисчето!

Ала Езоп вече се бе откъснал и макар да бе с оковани ръце, здраво се беше вкопчил в жертвеника на олтара.

Тласкан от силен гняв, с бързи скокове се втурнах нататък. Грабителят на храмове търсеше закрила в храм — макар и само в параклис, макар и само при музите!

Изкрещях:

— Изтеглете го оттам! Той осквернява всичко, до което се докосне!

А тая подла сган гледаше ту мен, ту Езоп — и се колебаеше.

Стояха като стена между мен и злодея. Силен вятър бушуваше над билото; изтръгваше всяка дума от зъбите ми и я отвяваше. Езоп обаче се натика в тясната ниша; говореше като през театрална маска, всяка дума като че набъбваше, ехтеше силно:

Чуйте ме, братя от Делфи! Веднъж един орел преследвал заек. Ала никое животно не защитило преследвания, никое животно не се застъпило за него. Само най-презрения от всички торен бръмбар вдъхнал смелост на заека и се изпречил срещу орела. Помолил могъщия да не презира него, малкия, а да го изслуша. Разгневил се орелът. Само с един удар на крилете си запратил настрани торния бръмбар, сграбчил заека и го изял.

Торният бръмбар пропълзял в перушината на орела, скрил се там и така голямата птица го отнесла в гнездото си. Щом отлетял на някъде орелът, бръмбарът изтикал яйцата му през ръба на гнездото — те паднали на земята и се счупили. Много се натъжил орелът от загубата на поколението си. Снасял той яйца тук и там, все по-нависоко и по-нависоко, ала торният бръмбар винаги летял заедно с него и унищожавал поколението му.

Тогава гордият орел, Зевсова птица, отлетял при най-великия между боговете. Оплакал му се: „Непрекъснато грабят яйцата ми. Сега ги поверявам на теб, защото само ти можеш да ги опазиш!“

И оставил яйцата в скута на Зевс. През това време обаче торният бръмбар бил литнал още по-високо от двамата, свил едно топче от тор и го пуснал върху лицето на Зевс. Зевс скочил, за да отърси мръсотията, и яйцата на орела отново паднали и се счупили.

Тъй и най-малкият може да отмъсти на най-големия. Защото има един закон, по-божествен от боговете и по-човечен от хората: чуй оня, който те моли!

Ала пред Езоп стояха мъже, до чиито мозъци бяха по-близо пестниците, отколкото сърцата им. Той не виждаше това, но аз го виждах. Ето защо извиках:

— Само триста крачки остават още до Хиампея. Нима искате да разочаровате бога, който е определил вас да съдите и да отмъщавате от негово име?

Те не искаха да го разочароват. С диви викове се втурнаха към параклиса, откъснаха от олтара Езоп, който отчаяно се бранеше, сграбчиха го, повлякоха го нагоре към Хиампея.