Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 5

Нещо го подтикна да влезе и той застана до прозореца и дръпна тънкото перде да види снега — уличните лампи, оградите и покривите вече бяха захлупени под цяла педя калпаци. Такава виелица се случваше веднъж на няколко десетилетия в Лексингтън и неспирно стелещите се бели снежинки, тишината го изпълниха едновременно с вълнение и усещане за покой. В този миг разнородните късчета на живота му сякаш се съединиха в едно — всяка преживяна тъга и разочарование, всяка тревога, тайна и неувереност се скриха под пухкавата бяла постеля. Утре ще бъде тихо, светът ще лежи покорен и крехък, докато малчуганите от махалата се втурнат да прогонят покоя и с радостни викове проправят пъртина. Спомняше си такива дни от собственото си детство в планината — редки мигове на бягство, когато изтичваше в гората, задъхан, а гласът му, някак приглушен от тежкия сняг, огънал клоните на дърветата доземи, се носи по пътеките. За няколко кратки мига светът се променяше.

Остана така, докато я чу тихичко да се движи. Завари я да седи на ръба на леглото със сведена глава, вкопчила ръце в дюшека.

— Май са контракции — вдигна тя очи. Косата й се спускаше свободно и един кичур бе паднал на устната й. Той го отмести зад ухото. Седна до нея, а тя поклати глава. — Не знам. Чувствам се особено. Спазмите ту се появяват, ту затихват.

Помогна й да легне настрана и сам легна, като се зае да разтрие гърба й.

— Сигурно е фалшива контракция — успокои я той. — Има още три седмици, нали така, а и първородните обикновено се раждат след термина.

Беше прав, знаеше го, вярваше си, докато го изричаше, всъщност бе толкова убеден, че след малко се унесе и заспа. Като се събуди, тя се бе надвесила над леглото и разтърсваше раменете му. Пеньоарът и косата й изглеждаха почти бели на странната светлина от снега, която изпълваше стаята.

— Засякох ги. На пет минути са. Много са силни и ме е страх.

Нещо в душата му затрептя — запрепускаха вълнение и страх, като изтласкана от вълна морска пяна. Но го бяха учили при спешни случаи да запазва спокойствие, да сдържа емоциите и като си наложи да не бърза, стана, взе часовника си и тръгна с нея бавно и кротко напред-назад из антрето. Дойдеше ли контракция, тя силно стисваше ръката му и имаше чувството, че костите на пръстите му ще се слеят в едно. Контракциите бяха точно както каза тя — на пет, после на четири минути. Извади куфара от килера и се закова на място, как изведнъж се случва всичко — отдавна очаквано и все пак изненадващо. Той вървеше редом с нея, но светът наоколо им забави ход и застина. Болезнено съзнаваше всяко движение — как дъхът му препуска по гърлото, как тя пъхва крака в единствените обувки, които й ставаха, и отеклата плът изскача над тъмносивия кожен ръб. Когато я хвана за ръка, изпита странното усещане, че се носи из стаята, някъде край полилея и наблюдава и себе си, и нея отвисоко и не пропуска и най-дребния нюанс или подробност: тя потреперва при контракция, пръстите му здраво стисват лакътя й да я предпази. А навън снегът все така трупа.