Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 221

Франция е чудесно решение. Зарадва се, като разбра, че работата му е близо до Париж. Наеха си и къщичка край реката в Шатоньоф. Фредерик вече замина да направи оранжерия за орхидеите си. Дори сега във въображението й изплуваха образи: гладките червени плочи във вътрешния двор, лекият полъх откъм реката сред клоните на брезата до вратата, падащото по раменете и ръцете на Фредерик слънце, докато сглобява стъклените стени. До гарата се стига пеш и за два часа е в Париж, може и да иде до селото за пресен хляб и сирене и искрящи бутилки тъмночервено вино и след всяко магазинче платнените й пазарски торби ще натежават все повече. Докато задушава лук, може да вдигне поглед към бавно носещата се отвъд оградата река. Вечер, когато двамата с Фредерик сядат във вътрешния двор на чаша вино да си поговорят, маргаритите изпълват всичко наоколо със свежото си благоухание. Такива обикновени, простички неща. И такова щастие. Нора погледна към кутиите със снимки, идеше й да сграбчи онази млада жена, която бе на младини, и да я разтресе. Продължавай, искаше й се да й каже. Не се предавай. В края на краищата и твоят живот ще се нареди.

Допи колата и отново се захвана за работа, заряза кутията, в която толкова време се рови, и отвори друга. Вътре папките бяха подредени по години. В първата имаше снимки на непознати бебета — заспали в колички, седнали на трева или на някоя веранда, в топлата прегръдка на майките си. Всички бяха гланцирани, черно-бели, 20 на 25 см — дори Нора разбра, че това са първите експерименти на Дейвид със светлината. Галеристите ще са доволни. Някои бяха толкова тъмни, че фигурите едва се различаваха, други — почти бели. Дейвид сигурно бе изпробвал възможностите на фотоапарата си, като е снимал едни и същи обекти с различен фокус, бленда и светлина.

Втората папка бе почти същата, както и третата, и четвъртата. Снимки на момичета, вече не бебета, а две, три и четиригодишни. Момиченца в празнични великденски роклички в черква, други тичат в парк, ядат сладолед или са се скупчили пред училището през междучасието. Момичета, които танцуват, хвърлят топка, смеят се, плачат. Нора се смръщи и запрехвърля по-бързо снимките. Не разпозна нито едно дете. Снимките бяха подредени внимателно по възраст. Към края попадна на образи не на момиченца, а на млади жени, които се разхождат, приказват, пазаруват, говорят си. Последната бе на млада жена в библиотека, подпряла брадичка с ръка, загледана през прозореца с отнесен, познат и на Нора, поглед.

Пусна папката в скута си и снимките се разпиляха. Какво е това? Всички тези момиченца и млади жени — да не е някаква сексуална обсебеност, но Нора инстинктивно знаеше, че не е. Общото във всички снимки е не мракът, а невинността. Играещи в близкия парк момиченца, а вятърът си играе с косите и рокличките им. Дори по-възрастните, жените, имат същия отнесен поглед към света, широко, някак въпросително отворили очи. Сред играта на светлина и сенки се стели загуба, снимките са изпълнени с копнеж. Да, с копнеж, не сладострастие.