Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 93

Нова идея се роди в ума на Фейт. Тя си представи пистолета на баща си, удобно легнал в дланта ѝ, със затоплена от пръстите ѝ дръжка от слонова кост. Не можеше да види убиеца на баща си — в мислите ѝ врагът беше бездна с форма на човек, кипнал буреносен облак, припукващ от злодейство. Но се видя как прицелва пистолета към главата на тъмния враг и натиска спусъка…

— Да, господарю Хауърд — изхъхри с гласа на Мъдреца. — Но за тази работа ти трябва специален пищов призракоубиец точно както за слонове ти трябва пушка за слон… — Малкият картонен силует се залюля и се приведе затворнически. — Защо не помолиш тази твоя мързелива сестра да те изведе на разходка и да видим дали можеш да си намериш пушкало?

Десет минути по-късно Фейт заведе Хауърд на долния етаж в новите му черни дрехи и откри къщата смълчана. Вуйчо Майлс беше тръгнал рано да посети Лембант, а Мъртъл още пазеше стаята, беше неразположена.

— Довиждане, мисис Велът — обади се Хауърд любезно, докато Фейт го преведе покрай салона за гости. — Отивам да си търся пищов, с който да гръмна призрака!

Мисис Велът, която поливаше цветята, трепна и разля вода по покривката. Джийни, коленичила пред огнището, с дрънчене изтърва лопатката за пепел и я разсипа.

— Хауърд! — скара се Фейт и хвърли на икономката притеснен, извинителен поглед. С висок шепот додаде: — Много съжалявам, мисис Велът. Не знам откъде му хрумват на Хауърд такива идеи!

— Ама наистина има призрак — обяви Хауърд с ясен като камбанка глас. — Чух го да обикаля снощи…

— Защо не излезем да се поразходим? — прекъсна го бързо Фейт, хвана го за ръката и го изведе навън през предната врата. Успя да не се усмихне злостно, когато зад гърба им се разнесе трескав шепот.

Тя знаеше, че ако искаш да накараш някого да повярва в нещо, няма смисъл да му го тикаш в очите. Далеч по-добре е да го намекнеш, да го покажеш за миг, да дадеш възможност жертвите ти да опитат някоя трохичка, и след това да им го измъкнеш изпод носа. Колкото по-бързо бягаш, толкова по-старателно ще те гонят и е по-вероятно да повярват на спечелената с труд информация, когато я докопат.

— Хайде да идем на плажа и да го претърсим, става ли?

Докато вървяха по пътеката, Фейт си отваряше очите на четири за проблясък на метал или слонова кост във високата трева — просто в случай че пистолетът е изпаднал от джоба на баща ѝ, докато са го носили обратно към къщата. Не видя в разлюляната трева нищо освен пурпурните главички на кимащите магарешки тръни.

На плажа Хауърд се втурна да се катери по канарите и скалите и съперничеше на чайките с крясъците си. Не се държеше като образец на траура, но Фейт смяташе, че го разбира. Брат ѝ бе нагазил в бездната на чувства, които му бяха напълно непонятни, и знаеше само един начин да се отърси от тях — да им избяга с викове.

Фейт претърси между канарите — първо право под кривото дърво, където бе висял баща ѝ, след това в по-широк диаметър, надзърташе в цепнатини и преравяше чакъла с пръсти. Пистолетът можеше да отскочи само на определено разстояние и не повече.