Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 95

И Фейт изигра ролята си. Престори се на объркана и смутена, но твърде срамежлива да възрази, докато камериерката отвежда брат ѝ. Щом те двамата завиха зад ъгъла, чу прислужницата да шепне:

— А сега ми разкажи за призрака си!

Фейт се постара да остане сериозна. Беше напълнила Хауърд е лъжите си като малък Троянски кон и сега тъкмо го вкарваха в лагера на враговете.

В един следобед калайджия спря каруцата си от задната страна на къщата. Изглеждаше познат на Прайт и Джийни, които излязоха да си побъбрят с него.

Приклекнала в градинското си скривалище на покрива, Фейт ги следеше, невидима зад завесата от бръшлян на перилата.

— Не се безпокой за старата Велът — заяви Джийни. — Няма да се върне от следобедната си разходка твърде скоро. Едно и също всеки ден. Разправя, че инспектирала имението да види дали всичко е наред. Според мен отива някъде на спокойствие да попуши.

Разнесе се смях.

— Та… шнурът просто се скъса?

— Мисис Велът казва, че било заради плъховете в стените, които гризат жиците — обясни Прайт. — Е, туй си е яко, силно дръпване като за плъх. Ако порасне още малко туй зверище, и може в каруца да го впрягаме.

— И това не е всичко — настойчиво се върна към темата Джийни. — Човек направо го надушва в къщата, все едно току-що е минал покрай теб. Пък и тука е студено като в гроб. И всякакви вещи се местят, права ли съм?

— От парника липсва цяла саксия — съгласи се Прайт.

Междувременно Фейт научаваше интересни факти за призраците. Те бяха като лавините — търкулнат ли се веднъж, и легендата им расте без твоя помощ.

— Нищо изненадващо според мен — Джийни погледна предпазливо прозорците на горния етаж на къщата. — Той си тури край на живота, горкият прокълнат негодник. Нищо чудно, че не почива в мир — е такъв смъртен грях на душата.

Фейт не успя да чуе целия отговор на калайджията — долови само репликата „в палтото на плашилото“. Той сръчка Джийни, която се изсмя толкова силно, че се наложи да прикрие устата си е ръка.

Девойката отново се скри в къщата, кипнала от отмъстителни мисли. Поне в момента вътре нямаше никого от прислугата. Втори път подобна възможност можеше и да не ѝ се отвори.

В библиотеката прерови витрините е препарираните експонати на баща си. Черния лешояд, лъскавия гарван и крещящия папагал нареди на бюрото, та всеки, който влезе, да се сблъска с трите зейнали човки е черни езици и шестте студени стъклени очи.

Повечето часовници отново бяха пуснати в движение. Спря всеки по реда на преминаването си. Мъртвецът бе напуснал дома, но не почиваше в мир. Никой нямаше право да се чувства в безопасност или да допусне животът да се задвижи отново.

На плочата на камината в салона за гости остави препариран гущер, скрит зад свещ и приклекнал сред гънките креп.

На вратата за стълбището на слугите Фейт се поколеба. Всеки път, когато нарушаваше правилата, преживяваше мига на разчупване на печата и прекрачване на прага. Този път обаче я изпълваше по-съществено вълнение. Пристъпваше в забранен свят, за който обикновено се налагаше да се преструва, че не съществува.