Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 89

Хиляди гневни идеи кипяха в мислите на Фейт, но тя се въздържа да ги изпълни. Твърде много прояви наведнъж биха могли да я издадат. Разгърна библията и припряно я прелисти, докато намери „Второзаконие“ 32:35.

На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние;кракът им е време ще се подхлъзне;защото е близо денят на гибелта ими приготвеното за тях наближава.

Тя остави книгата отворена на тази страница е единствено цветно листче, подчертаващо отмъстителния цитат.

Шнурът за звънчето до леглото на баща ѝ представляваше червено плетено въженце е пискюл. Фейт се покатери на едно кресло и използва татковия си бръснач да го пререже доста високо, така че да е на косъм от скъсване. Едва тогава напусна стаята.

Щом искат призрак, ще го имат.

17

Пищов призракоубиец

Фейт се събуди от кошмар, в който беше погребана под руини, и откри, че е все още обезсилена и измъчвана от болки. Известно време просто си полежа в опит да разсъди защо гърбът, раменете и ръцете ѝ са така сковани.

След това случилото се я заля като тъмна, студена вълна. Загубата, погребението, дневникът, допирът на листата на Дървото на лъжите до лицето ѝ. Душата ѝ прекара няколко секунди в студен, безпомощен полет в безтегловност, преди гневът ѝ да разпери кри ле и отново да я закотви.

Фейт се пребори да се измъкне от леглото. Ръцете ѝ тежаха като оловни и напъхването им в ръкавите на резервната траурна рокля се оказа болезнен процес. Мускулите ѝ никога досега не бяха използвани истински и изказваха възмущението си.

Косата на девойката представляваше какофония от възли, изплетени от вятъра и солта. Тя я нападна с четката, за да възстанови поне част от гладкостта ѝ и блясъка.

Накрая дръпна встрани завесата и надзърна навън. Поредният сив, бурен ден. Вятърът свиреше сред шубраците и рисуваше лъскави спирали в тревата, а дърветата размахваха корони като давещи се моряци.

На Фейт ѝ предстоеше да разкрие убийство и да наплаши цял остров. Уплашените хора понякога правят грешки и денят беше чудесен за призрачни изпълнения.

Тя сграбчи висящото до леглото ѝ синьо плетено шнурче за прислугата и го дръпна трикратно, продължително и премерено.

Представи си прислугата долу да зяпа смутено как на дъската със звънците камбанката за празната основна спалня се люлее и звъни — невъзможно явление! В течение на няколко минути не последва реакция. После Фейт чу несигурни стъпки да се качват по стълбището за прислугата и да минават по площадката. Коленичи до вратата на стаята си и притисна око към ключалката.

Джийни се въртеше ококорена пред стаята на преподобния и нервно кършеше сплетените си пръсти. Пред очите на Фейт стисна дръжката и влезе вътре. Момичето беше почти сигурно, че чу приглушено възклицание.

Скръц. Скръц. Плахи, предпазливи стъпки от вътрешността на стаята. После — изненадан възглас. Джийни изтърча на площадката развълнувана, стиснала в ръка червената плетена връв на шнура, и изчезна от поглед.