Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 87

Фейт наблегна здравата на веслата и докара лодката плътно до отвора. И този път вълна я понесе в пастта на пещерата, но не така свирепо като преди, а лодката стигна брега много по-близо до входа.

Момичето се покатери по хлъзгавите камъни, оглушало от тътена на прибоя, и завърза лодката на същата колона като преди. Взе фенера, сбра полите си и се покатери на каменната платформа над лодката, а после се пропъхна през неравна, триъгълна дупка и стъпи в просторната пещера отвъд. Тук светлината беше съвсем слаба, едва се процеждаше през входа зад гърба ѝ. Спомнила си предупреждението на баща си за силната реакция на растението към светлината, Фейт държеше фенера си почти напълно покрит, като позволи само тънък лъч да озари света около нея.

Пещерата беше с неравен свод, цепнатини и процепи чертаеха по тавана ѝ причудлива карта. Тук-там се забелязваха тъмни отвори и входове, водещи към други подземни кухини.

На отвъдната страна на пещерата, на щръкнал продълговат каменен корниз се намираше завит с плат предмет — глинената саксия едва се забелязваше отдолу.

Имаше нещо особено в екота в сводестата пещера. Ревът на недалечното море беше приглушен и изкривен, тъй че наоколо сякаш звучаха въздишки. Фейт непрестанно се озърташе през рамо с чувството, че някой току-що е изпуснал продължително дъха си право зад гърба ѝ. Хладният мирис бе гъст и горчеше, и от него очите ѝ пареха.

Фейт полека си проправи път нагоре по каменния склон. Спря до неравния корниз, пресегна се нагоре и полека смъкна покривалото. Усети съпротива, опън като при закачане на тръни, а после промазаната кожа се отдели и разкри черен, невидим гъсталак, който се изсипваше през ръбовете на саксията — напластяване на сенки върху мрак.

Шумовете в пещерата се усилиха още повече, сякаш дишането се приближи. Фейт колебливо вдигна фенера и позволи на един лъч да озари растението.

Светлината заблестя по тънки, синкаво-черни листа, дълги тръни, матови златни перли смола, блестящи по черни възлести стъбла… и после девойката стана свидетел как осветените листа трепкат, спаружват се и се свиват, съскайки с гневното недоволство на обезпокоен звяр.

Тя припряно отклони отново лъча на фенера, така че растението се стопи до мастилена, неясна могила. Дори когато съскането стихна, не посмя да го освети отново. Вместо това се пресегна и нежно прокара пръсти през листата, за да ги опознае чрез допир.

За нейно облекчение светлината май не беше нанесла особени щети. Листата се оказаха студени и леко лепкави и оставяха по пръстите ѝ лепкава като мед влага. Фейт не откри плод.

Въображаеми мравки се разхождаха под строй по гърба ѝ. Нямаше начин да сбърка формата на листата, които се раздвояваха и стесняваха до две остри връхчета. Беше видяла съвсем същите щателно нарисувани в дневника на баща си. Стоеше пред Лъжовното дърво — най-голямата тайна на Еразмус Съндърли, негово съкровище и участ Дървото на лъжите. Сега беше нейно и пътешествието, което баща ѝ не беше завършил, се разгръщаше пред дъщеря му.

Фейт сведе глава така, че почти да допре листата е устни. Ароматът се беше превърнал в снежен студ за очите ѝ и болка в слепоочията ѝ.