Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 88

— Татко вече не може да те посещава — прошепна тя. — Мъртъв е и лежи в църковната крипта. Искам да открия кой го уби. Ще ми помогнеш ли?

Не последва отговор. Разбира се, че нямаше да има.

— Искаш ли лъжа? — попита Фейт, която имаше чувството, че предлага бисквитка на опасно животно. Почти очакваше растението пак да настръхне като гладен вълк.

Избери лъжа, на която другите ще искат да повярват, беше писал баща ѝ.

Тя си спомни разговора край гроба и предложението на Том баща ѝ да бъде намушкан е кол, „за да приковат духа му в гроба“. Сети се за суеверния ужас на Хауърд, спрените часовници и покритите огледала.

— Приготвила съм ти лъжа… — Фейт затвори очи и прошепна: — Призракът на баща ми скита по света и търси отмъщение от онези, които са му сторили зло.

Нещо много нежно погали лицето ѝ и девойката се дръпна и отвори очи. Сред лъскавите листа на растението не се забелязваше и следа от движение.

Докато полека се оттегляше през централната пещера обаче, на замаяните ѝ уши им се причуваше, че ехото е добило нов тон. Струваше ѝ се, че долавя как във въздуха се вихрят и разгръщат смътни повторения от собствените ѝ думи.

Кол през сърцето на кръстопътя, та мъртвият да не може да намери пътя към дома…

Когато се промъкна отново в тъмната къща със съдраната си черна рокля, Фейт се чувстваше малко като завръщаща се изгубена душа. Поспря да се ослуша, но долови само пълна тишина. Всички си бяха легнали. Къщата беше на нейно разположение.

Е, какво да стори най-напред? Откъде да започне?

Девойката присви очи и се усмихна в тъмното, осенена от вдъхновение. Промъкна се в кухнята, където беше сигурна, че е виждала… да!

Внимателно насочен лъч от фенера ѝ показа дъската със звънчета на стената, малко над човешки бой. Бяха общо седем, всяко провесено в долния край на спираловидна къдрица от метал, на свой ред свързана е някоя от седемте жици, които минаваха хоризонтално по стената. Всяко звънче имаше различен етикет — „Основна спалня“, „Втора спалня“, „Трета спалня“, „Салон за гости“, „Библиотека“, „Детска стая“, „Трапезария“. Дърпането на шнур във всяка от стаите опъваше скрита жица, която минаваше невидима по етажите и стените и разклащаше съответното звънче в кухнята.

Присвила очи на слабата светлина, Фейт се захвана да размени жиците за „Основна спалня“ и „Трета спалня“.

Промъкна се в библиотеката и откри табакерата на баща си на бюрото. Взе си щипка и я пъхна в пламъка на свещта, където тя зацвърча и почерня, бълвайки ароматизирана, синкава струйка дим. След това с ножа за писма девойката проби дупка в покриващия огледалото креп, така че през плата да се вижда сребърна цепнатина като полуотворено око.

И последна отбивка. Фейт се промъкна на горния етаж, заслуша се отново за признаци на движение в спалните, после се вмъкна в стаята на баща си, като внимателно затвори вратата, преди да открие фенера.

Стаята още беше пълна е вази е вехнещи цветя. На леглото, където бяха почивали останките на преподобния, имаше дълга вдлъбнатина, но вещите му бяха прибрани по сандъци и кутии. Семейната библия лежеше затворена на масичката до възглавницата.