Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 86

Може би. Но точно сега Фейт беше единственото живо същество, което знаеше къде се намира Лъжовното дърво — истинско чудо на белия свят, което би могло да разкрие неведоми тайни и да обясни безброй загадки.

Тя трябваше да узнае истината по един или друг начин. Ако Дървото бе в състояние да съобщава тайни, то тогава навярно би могло да разгадае за нея тайната на смъртта на баща ѝ.

16

Гневен дух

Горе-долу в осем икономката донесе в стаята на Фейт подноса с вечерята. Тя ѝ благодари, обяви, че ще си легне рано, и отказа грейката. Мисис Велът се оттегли и девойката бе оставена на спокойствие за цяла нощ.

Тя изгълта набързо храната, после тихо надяна отново увредените си от дъжда траурни одежди. Всички вече ги бяха видели кални и мокри, така че вероятно нямаше да предизвикат коментари, ако нощес станат още по-кални и мокри. Запали фенер, който да вземе със себе си, но намали пламъка и го покри с кърпа точно както баща ѝ направи предишната вечер.

Измъкна се през тайната си врата в градината на покрива, която още се отреждаше и лъщеше след скорошния дъжд. Небето над главата на момичето все още беше мрачно сиво. Докато се измъкваше през портичката и надолу по стъпалата, Фейт чуваше усърдното тракане на посуда и гласове в кухнята. Заобиколи отдалеч през градината и се промъкна зад пристройките, така че да бъде по-трудно забележима. Фейт забърза по пътеката към брега с надеждата, че правилно е запомнила графика на приливите. Когато стигна до плажа, с облекчение откри, че отливът е в разгара си и морето е спокойно точно както се беше надявала. Ако беше права, водата щеше да отстъпва още около час, а после да започне да приижда. Очакваше вълнението да е по-слабо, а теченията щяха да са на нейна страна.

Чувстваше се твърде видима и огледа върховете на канарите, но не зърна потайни наблюдатели. Полусухите шушулки на косата ѝ я биеха през лицето.

Трудно беше да извлече самичка лодката, но най-сетне успя да я пребори във водата. Покатери се в нея и използва едно от веслата да се оттласне от брега.

Никога досега не беше гребала и скоро откри, че това занимание е по-трудно, отколкото баща ѝ го правеше да изглежда. В началото се опита да гребе с лице напред, за да вижда накъде отива, като тласкаше греблата през водата, вместо да ги върти, но те пляскаха вяло и все изпадаха от гнездата си. Справи се доста по-добре, когато започна да гребе гърбом, както беше постъпил баща ѝ. Много скоро остана без дъх и мускулите на ръцете и раменете я заболяха. Много се зарадва, че беше разхлабила тренировъчния си корсет, преди да излезе.

Всеки път, когато се обърнеше на мястото си, за да погледне напред, имаше чувството, че се насочва или към открито море, или след миг ще се натъкне на скрита скала. За щастие, подмолите по-лесно се забелязваха в здрача, отколкото нощно време.

Ето че на сивкавата светлина се появи и морската пещера, същинска тъмна готическа арка. Отворената ѝ паст поглъщаше всяка вълна и плюеше обратно пяна.