Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 84

Фейт беше готова да му прости независимо от мнението на всички други. Това го правеше по-човешки и я приближаваше до него.

Тя бързо прелисти рисунките на фалшивите му фосили, които не искаше да гледа. Последваха ги записки за виденията му. Те до едно бяха неясни и трудни за разбиране и това явно го вбесяваше.

Първото видение му беше показало сумрачна джунгла, в която сянка със зловеща човка се рееше полека надолу, слънчеви отблясъци танцуваха в змийските ѝ очи и по синьо-алената перушина на крилата. Второто — острови, които възникват на света като кипнали мехурчета в овесена каша, а вулканите им бълват дим. Друго бе разкрило битка — групичка дребни, небръснати мъже в неощавени кожи се сражаваха с по-едри, човекоподобни твари с дебели вратове, приплеснати лица и толкова мускулести крайници, че изглеждаха нереални.

Последното видение беше най-подробно.

Бях в клуба си и някой ми сложи „За произхода на видовете“ в ръцете. Опитах се да я прочета, но думите се изплъзваха и танцуваха пред очите ми. Когато вдигнах ръка да разтрия очи, усетих гъдел по лицето. Пръстите ми бяха покрити с козина.

В сребърното капаче на табакерата си видях отражението на собственото си лице. Над шалчето ми надзърташе мургава, изпъкнала челюст с дълги резци и кучешки зъби. Припряно вдигнах книгата пред лицето си, за да скрия обезобразяването, и надзърнах над ръба да видя дали някой е забелязал преображението ми.

Клубът тънеше в хаос. Икономите с маймунски лица се люлееха на канделабрите и се хилеха безобразно. Един от членовете беше оголил в гримаса зъби на гризач и се биеше за чиния със стриди с подобен на жабок съперник. Трети размахваше ръце и грабеше посудата, и се тъпчеше с всичко, което можеше да влезе в пеликанската му човка и в провисналото, торбоподобно гърло. Изтървана пура подпали завесата, но никой не се опита да я угаси. Вместо това димът предизвика още повече вой, ревове, съскане и писъци.

Опитах се да запазя здрав разум и да изляза от стаята. Търсех стареца, който, както знаех, държеше клуба и живееше на най-горния етаж. Той щеше да ми обясни всичко и да сложи нещата по местата си.

Положението обаче се влошаваше с всяка стълбищна площадка, която изкатервах. На първия етаж членовете на клуба бяха разкъсали елеците си, пълзяха и дивееха по долни ризи. Лицата им бяха разкривени в зверски муцуни, каквито досега не бях виждал, имаше и такива с люспести вежди или чудовищни бивни. На втория етаж хората си бяха направо голи, пързаляха се през локви разлято порто, а от гущерските им усти се стрелкаха тънки езици.

На третия етаж се озовах пред врата с позлатена облицовка и осъзнах, че зад нея ще намеря стареца.

Когато посегнах към нея, чух да произнасят името ми. Дъщеря ми Фейт стоеше до мен.

Ужас и ярост ме заляха при вида ѝ. Не би трябвало изобщо да е в клуба и не исках да вижда зъбите и козината ми. Най-големият ми кошмар беше да я видя да пада жертва на проклятието на това място. Пред очите ми младежката кожа на лицето ѝ започна да се цепи и отдолу се показаха люспи.

Това видение се дължеше на факта, че дъщеря ми беше влязла в библиотеката и бе прекъснала видението ми. Смятам, че тя почти успя да ме извади от него, но щом умът ми започна да изплува, се върнах достатъчно в съзнание да я прогоня оттам.