Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 83

— Не — прошепна Фейт. — Не. Не. Не.

Но следващата страница и по-следващата също бяха изпълнени е щателни описания на фалшификациите на баща ѝ. Виждаха се грижливи скици на вкаменелости преди и след внимателните му промени.

Най-голямата рисунка показваше и най-знаменитата находка — нефилима от Ню Фалтън — какъвто е бил преди преподобният да го сглоби. Не крилато човешко рамо, а едва забележими вкаменени пера, залепени за каменното рамо на съвсем друга твар — съчетани бяха с почти изумителни прецизност и умение. Под рисунката пишеше:

Избери лъжа, в която другите искат да вярват. Те ще се държат с две ръце за нея дори ако се докаже за фалшификат право пред очите им. Ако някой се опита да им покаже истината, ще му се нахвърлят и ще се сражават в името на вярата си с нокти и зъби.

И бащата на Фейт беше избрал тъкмо такава лъжа. Прекрасно доказателство за истинността на библейската история за нефилима. Девойката се сети за стареца в дома на Лембант, който беше толкова трескав във вярата си в този фосил и така погълнат от нея. Нефилимът бе представлявал греда, носеща се по бурното ново възникнало море на съмнението. Разбира се, че хората са се хванали за него!

Скандалът, шумотевицата, обвиненията в измама… всичко беше вярно. Бащата на Фейт наистина беше фалшифицирал вкаменелости. Беше лъгал за находките си. Беше мамил приятелите си, колегите си, семейството и целия свят.

Нищо по-дребно от това не би убедило Фейт. Нищо по-дребно от признание, написано е ясния, прецизен почерк на баща ѝ. Вече не чувстваше потрес или изненада, а в душата ѝ цареше всепоглъщащ мрак. Крехка отломка от нея се носеше безпомощно в този мрак като гълъб в тъмна тъмница е вик: „Кой всъщност е бил този човек? Кого съм обичала през всичките години? Толкова малко ли съм го познавала?“.

Но го беше обичала. Беше го обичала прекалено силно и прекалено дълго, за да се откопчи от хватката на чувствата дори сега. Беше приковала за него и сърцето, и душата си.

Фейт притисна малкото дневниче в шепите си и го долепи до гърдите си със стиснати очи. Представяше си как баща ѝ смело крачи към истината през отровна джунгла от измами, опасности и лъжи — смел, но самотен. Колко ли трудно му е било да пази тайната си!

— Сторил си го да помогнеш на човечеството — прошепна тя. — Те не те разбраха, но аз те разбирам…