Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 82

Фейт спря, втренчена в страницата. Беше потресена, все едно баща ѝ се пречупваше пред очите ѝ. Вярата на преподобния винаги ѝ се беше струвала дълбока и неуязвима като канара. Никога не бе и предполагала, че съмненията тайно подкопават тунел към сърцевината на канарата. Беше все едно да научи, че Господ е спрял да вярва в Себе си.

Реших, че ще измъкна на всяка цена тази информация от Дървото. Ще го сторя, за да утеша не само своя ум, но и онези около мен, които са по същия начин измъчвани и изумени.

Ако желаех да се сдобия с тайна, разкриваща произхода на човека, тогава и лъжите ми трябваше да са свързани с него. За да заслужа толкова фундаментална истина, несъмнено трябваше да разправям монументални лъжи и да накарам колкото се може повече хора да вярват в тях. Начертах основите на мащабен проект и си изясних какво трябва да се предприеме. Бях уважаван естествоизпитател — другите учени се консултираха с мен, имаха ми доверие. Ако предявях открития, щяха да им повярват. Ако покажех фосили ши находки, колегите ми нямаше да ги подложат на съмнение. Можех да създавам каквито фалшификати си пожелая, и събратята ми нямаше да се усъмнят в мен.

В интерес на Истината щях да лъжа. Щях да мамя целия сеят и след това да почерпя от кладенеца познания, които да облагодетелстват цялото човечество и може би да спасят душата му. Щях да мътя водата известно време, така че накрая наистина да се прочисти. Щях да черпя заем от Банката на истината, но накрая щях да го върна изцяло и с лихвата.