Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 81

Следваха няколко щателни скици на растението в различни етапи на възстановяването му. Първо — малък кичур почернели и мъртви на вид лиани, лишени от листа. След това — скици на малки, подобни на рула пъпки, които постепенно се разгъваха в дълги, раздвоени листа.

Трябва да се запитам защо отделях толкова много време на този проект и пренебрегвах много други. Възможно е още от най-ранния миг да съм усетил копнежа да открия нещо смайващо.

Живял съм достатъчно да видя смъртта на чудесата. Като мнозина други, и аз съм посветил живота си на проучване на странностите и загадките на Сътворението, за да разбера по-добре плановете на нашия Творец. Вместо това откритията ни донесоха съмнение и мрак. С годините видях лампата на Небесата строшена и святото ни място на този свят — отнето от ръцете ни. Ние, хората, бяхме детронирани и запратени на дъното сред зверовете.

Смятахме се за крале на вечността. Но открихме, че цивилизацията ни е само мимолетна, ярко осветена детска стая, където сме си играли с хартиени корони и дървени скиптри. Отвъд портите ѝ са пръснати зловещи земи, сред които левиатани са се сражавали в течение на цели епохи. Ние сме едно примигване, шега насред трагедията.

Всички тези мисли за мен са неизразимо мъчение.

Фейт никога, никога не беше чувала баща си да изрича тъй отчаяни слова — пък и никой друг, ако ставаше на въпрос. Понякога и тя забелязваше огромните пукнатини от съмнение, които бяха отворили под краката на хората научните открития. Но никой не ги споменаваше — не и пряко. Учените ги прекрачваха или заобикаляха и не отваряха дума за тях.

Ето защо започнах експерименти с Дървото, които, разбира се, изискваха фалшификации. Не ми беше привично да се потапям в измама, но в случая това действаше в моя полза. Тъй като измамата пословично противоречеше на природата ми, никой не очакваше от мен подобно нещо. Започнах с малка лъжа, която прошепнах на растението, наясно за абсурдността на случващото се. Приписах си несъществуваща болест и се преструвах, че куцам през по-голямата част от месеца.

За най-първи път от разлистването си растението цъфна и отвори малък бял цвят, който напомняше този на лимоново дърво. Листчетата опадаха и то роди малък плод, малко по-дребен от обикновена череша, който бързо узря до маслиненозелено, прошарено със златно.

Реших да откъсна и изям плода, като взех всички разумни мерки. Той се оказа ужасно горчив. Що се отнася до ефекта върху сетивата ми, никога не съм поглъщал опиум и поради това не мога да сравня преживяването, но подозирам, че не беше много по-различно.

В това състояние на омая се оказах пътник в земите на собственото си тяло, вените ми — червено злато и горещи като потоци лава, гръбнакът ми — планински хребет, дробовете ми — катакомби. Пропътувах целия път до връхчето на палеца на левия ми крак и там открих потрепващи, зловещи зелени езера, от които ми се обърна стомахът.

Няма и два месеца след това видение изпитах за първи път болка и подуване на този пръст. Докторът ми потвърди, че имам пристъп на подагра — заболяване, от което страдам от тогава насетне. Видението ми следователно ми бе разкрило тайна, която по онова време не знаеше никой, включително и самият аз. Тя обаче не беше особено образователна, полезна или впечатляваща.

Предвид случилото се обаче получих просветление. Лъжата, която бях разказал, се отнасяше до личното ми здраве — а също и тайната, която научих. Дали беше възможно тази лъжа и тайна да са свързани и растението, захранено с определена неистина, да разкрива подробности по сходна с нея тема?

Първият ми експеримент беше опит да проверя дали Дървото наистина притежава странните качества, които Уинтърборн му беше приписал. Сега, когато те изглеждаха възможни, посмях да си задам и друг въпрос. Каква непонятна за човека тайна всъщност желая да разкрия?

Отговорът беше пред очите ми. Имаше само едно нещо, което исках — не, имах нужда — да узная.

От дълго време губех хватката си върху скалата на вярата, вълна след вълна от нови знания ме поразяваха жестоко. Някогашните прегради на увереността ми сега бяха строшени греди по вълните. Нуждаех се да науча веднъж и завинаги откъде произхожда човекът. Дали е създаден по Божие подобие и пуснат да се скита по света, или е самозаблуждаващ се внук на някоя гримасничеща маймуна? Ако знаех това, тогава на вълненията ми щеше да бъде сложен край. Можех да си върна уравновесеността — ши пък да се отдам на отчаянието.