Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 80

Фейт подскочи, понеже по вратата отекна силно чукане и пътническият ѝ сандък мръдна с половин инч.

— Фейт! — изписка Хауърд умолително. Беше прегракнал. — Феейт!

— Хауърд… спя! — Девойката се загледа в разпилените в скута ѝ книжа. — Зле ми е! Легнала съм си!

— Стъпих на гроба — изхленчи момчето в отговор. — Окалях си крака. Може ли да вляза?

Молбата на Хауърд трогна Фейт. Ясно ѝ беше, че той не иска да остава самичък. Светът му бе свършил — също като нейния — и той не разбираше как или защо, а от всички тъмни ъгълчета срещу него виеха породени от собствения му ум чудовища. Но девойката потръпна от ужас при мисълта да отвори вратата. Отвън зееше яма, изпълнена със страховете на брат ѝ, с неговото объркване и нещастие, и ако тя паднеше в нея, щеше да се търкаля чак до дъното — все по-надолу, докато не остане и троха от разгадаващата загадки Фейт, а също и от поправящата злини дъщеря. Щеше да изгуби бушуващия в душата си див огън, а точно сега имаше нужда от него.

— Калта няма значение! — подвикна тя в отговор колкото можа по-равнодушно. — Просто… бъди добро момче и… иди препиши няколко пасажа от Светото писание! — Само за това се сети, да се престори, че днес е неделя като всички други. — Ако си много добър и тих и си пишеш редовете докрай, на сутринта всичко ще е по-добре. О… и пиши с дясната си ръка, Хауърд!

Брат ѝ прекоси площадката на стълбите с отчаяно тътрене. Миг по-късно Фейт чу вратата на детската да се затваря тихо и с прекомерно внимание. Звукът я прониза с притъпена болка. Имаше чувството, че вината ѝ е пресъхнала и на мястото ѝ е останало само охлузено петно.

Отново настъпи тишина. Фейт внимателно отвори тефтерчето и намери страницата, докъдето беше стигнала.

… и открих, че семейство Уинтърборн са наели стаи в долнопробна странноприемница. Когато я посетих обаче, открих заведението в безпорядък. Хектор Уинтърборн бе заловен да граби дома на човек, за когото се смяташе, че е убит, и беше под арест заради подозрение за съучастие в това убийство.

Оказах натиск върху местните власти да ме пуснат да посетя затворника и го заварих в ужасно състояние. Като много от осъдените в онзи ужасен затвор и той беше хванал малария, повсеместно срещана по онези краища. Обещах да сторя всичко по силите си да му осигуря свобода и в замяна ученият ми довери най-новите си подозрения относно местоположението на Лъжовното дърво, за да го намеря, ако той не успее.

Не успях да го спася. Треската го уби в килията му, преди да уредя освобождаването му.

Следвайки инструкциите му обаче, намерих малка каменна колиба насред бамбуковата гора, на няколко мили от дома на Кикерт. В тъмната ѝ, влажна вътрешност заварих привидно изсъхнало, подобно на лиана растение, което, изглежда, бе изронило повечето си листа.

Измъкването на експоната от това сумрачно убежище за малко да се превърне в катастрофа както за растението, така и за мен. Макар да бях обърнал внимание на коментарите на Уинтърборн по отношение на предпочитанията на Дървото към тъмнината, не бих могъл да предвидя силата на реакцията му към дневната светлина. Смогнах да избегна нещастието само понеже бързо покрих растението с палтото си. Никога повече нямаше да проявя подобна непредпазливост.

Потрябва много време експонатът да се възстанови от този инцидент. Чрез предпазливи експерименти открих, че процъфтява на влажен въздух и най-добре се чувства при леко капково напояване. Вместо да разчита на лъчите на слънцето, растението страдаше от лоши последици от всякаква ярка светлина и особено чувствителни бяха листата му към естествената такава. Като го държах в подходящи условия, в крайна сметка успях да го върна към здравето…