Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 79

Фейт зяпна. Каква беше тази приказка? Защо пословично рационалният ѝ баща бе писал подобно нещо? В същото време си спомни с тръпка за завитата е покривало саксия, която баща ѝ умираше от желание да скрие.

Когато посочих абсурдността на подобно твърдение, Уинтърборн ми показа парче изсушена кора, не много по-различна от тази на лайм, и ме увери, че преди две години е купил лъжовен плод за сериозни пари и го е погълнал. Не пожела да разкрие „тайната“, която е научил, но мрачно ме увери, че е от немалко значение.

Каза, че е купил този плод от датчанин на име Кикерт, който се бил заселил в Индиите и търгувал с новини. Уинтърборн вярваше, че Кикерт захранва Дървото, като разпространява фалшива информация сред някои клиенти, така че да може да продава плодове на други ши да научава тайни, които са на висока стойност. Играта изглеждаше опасна и Кикерт беше избягал, преди Уинтърборн да научи нещо повече.

Освен това новият ми познат смяташе, че е успял да проследи пътешествието на датчанина до Персия, но там е изгубил дирите му. По чиста случайност бе попаднал отново на дирята. Уинтърборн дошъл в Китай да помага при разкопки, но точно преди да замине, бе чул доклади за внезапната и подозрителна смърт на датчанин, чието описание съвпадало с това на Кикерт. Сега самият той пътувал нагоре по течението, за да проучи слуховете и да провери дали може да намери някаква следа от легендарното растение.

Тази нощ си легнах, преизпълнен с убеждението, че Кикерт е бил шарлатанин и новият ми приятел е на косъм от лудостта. При все това, когато се опитах да заспя, открих, че историята за растението е превзела въображението ми. Самата искреност на събеседника ми стигаше да се запечата в паметта ми. Всички онези, които жадуват за знания, несъмнено се съблазняват от мисълта да научат немислими тайни само с една хапка.

На следващата заран станах, заинтригуван да поговоря отново с Уинтърборн само за да открия, че е наел лодка призори и е потеглил нагоре по реката с антуража си. По времето, когато чух за британската победа, бях намислил да изоставя досегашните си планове. Вместо това реших да последвам Уинтърборн и да науча повече за това загадъчно растение.

Когато най-сетне пристигнах в града, който ми беше споменат, разпитах наоколо и открих, че…