Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 78

Аз съм всичко, което ти е останало, татко. Аз съм единственият ти шанс за справедливост и отмъщение. И имам нужда от отговорите ти.

Сепна се, когато чу бързи стъпки отвън и слабото плискане на вода в метален съд. Беше просто слугата, който носеше вода за ваната на майка ѝ. Те нямаше да я безпокоят.

Фейт бе изпаднала от мислите на домакинството като монета през подплатата на джоб. Често се случва с тихите хора. И никой нямаше да остане изненадан, че се е оттеглила в стаята си. След тежкия и изпълнен с изпитания ден всички щяха да очакват, че има нужда да полегне. Изтощението беше естествена и подходяща за дами реакция.

Засега нека другите си мислят каквото си искат, стига това да ѝ донесе уединение.

Тя избута пътния си сандък до вратата, така че никой да не може да я изненада. Мокрите си горни дрехи свали и простря. След това подхрани и засили огъня и се настани в креслото пред него с книжата. Чувстваше се като саламандър или древно женско чудовище от легендите. Косата ѝ съхнеше на втвърдени шушулки.

На червеникавата светлина на огнището Фейт започна да проучва документите на баща си.

Бяха невероятно много. Срещна много писма от други учени, пълни с щедри комплименти, хитроумни шеги на гръцки, спомени и представяния. Имаше покани да изнася лекции, обсъждания за възрастта на определен зъб или най-добрата рецепта за петмез за защита на костите. Част от книжата се оказаха договори за продажби, банкови сметки или квитанции. Имаше дори износени и петносани листове с кралския герб и засукана калиграфия на смес от английски и френски. Фейт осъзна, че това трябва да са паспорти и визи от пътуванията на преподобния.

Часовете отминаваха и дрехите ѝ на решетката на камината съхнеха, а Фейт прелистваше деликатните рисунки на отровни растения и тропически птици, карти на разкопки и щателни наблюдения. Следваха надрасканите скици, които бе видяла след странния пристъп с пожълтяване на очите на баща ѝ. Тя отново се изуми колко различни са те от другите му рисунки, колко трескави и груби.

Най-сетне в ръката ѝ се оказа коженото тефтерче, което беше намерила под леглото му. Беше го оставила за последно, понеже извънредно много приличаше на журнал или личен дневник. Но вече не можеше да си позволи да остави неразгадани тайни.

Фейт го отвори и се зачете в страниците, внимателно изписани с прецизния, елегантен почерк на баща ѝ.

Проучване на приписваните качества на „неистинното“ дърво.

За първи път чух за тъй нареченото „дърво на неистините“ по време на посещение в Южен Китай през 1860 г. Посещението ми се оказа неуспешно, тъй като пътувах през провинция Юнан и чух слухове за нов сблъсък между британската и китайската армия. Несигурен къде мога да срещна негостоприемство, потърсих убежище в едно крайречно селце и там зачаках нови вести.

По случайност там се запознах с някой си мистър Хектор Уинтърборн, събрат естествоизпитател. Той беше ветеран от множество разкопки и фантастичен колекционер със страст към чудовищното и странното от всякакъв вид. Доволен от възможността за образован разговор с някого от съгражданите ми, говорих с него през по-голямата част от нощта.

Той направо изгаряше по новата си мания — растение, на стара легенда, за което се бе натъкнал преди три години. Това дърво, твърдеше той, напомняло лиана, но давало подобни на цитруси плодове с необичайни свойства. Растението процъфтявало в мрак или на слаба светлина и цъфтяло или раждало плод само ако го захранват с лъжи.

Това твърдение отхвърлих като абсолютна измислица и останах изненадан, че спътникът ми не споделя скептицизма ми. Когато го попитах как растение може да се храни с лъжи, той отвърна, че измислицата следва да бъде прошепната на Дървото и след това да се разпространи. Колкото по-важна е лъжата и по-голям броят на хората, които предпочетат да ѝ повярват, толкова по-едър е плодът.

Ако някой изяде този плод, ще получи познания от най-таен вид и по тема, която им е скъпа на сърцето.