Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 75
Франсис Хардинг
— Кочияш — закарай ни до дома на съдията!
Кочияшът възрази — не беше такси, пък и беше нает за погребение, не за „връткане“. Мъртъл студено му приведе довода си под формата на монета.
Фейт усети нарастващо неудобство. Наясно беше, че не е редно вдовица в разгара на траура си да ходи на гости. Беше направо шокиращо да отидат на посещение или да се показват сред хора. Но какво друго можеше да стори Мъртъл?
— Те трябва да разберат — обяви тя, очевидно в отговор на неизречената мисъл на Фейт. — Трябва да видят, че случаят е спешен.
Притеснена и обезкуражена, гледаше как пътят се вие нагоре към „Пейнтс“, още по-чужд и обветрен от всякога. Малката черна карета се приближи към къщата, съпроводена от обичайното джафкане на кучетата.
След слизането на Фейт и Мъртъл последва нов спор с кочияша, който изобщо не желаеше да ги чака. Още една монета го убеди да се задържи за малко, но той даде ясно да се разбере, че не възнамерява да „изгуби неделята си“.
Изглеждаше уплашен. Фейт предположи, че се притеснява заради тълпата в църковния двор. Сигурно не искаше да го виждат да развява флага си от мачтата на потъващ кораб.
Майка и дъщеря се изкачиха по стъпалата и почукаха с голямото чукче. Отвори им запъхтеният слуга, когото бяха срещнали и преди, и много се изненада при вида им.
— Трябва да говорим с мистър Лембант, въпросът е спешен — обясни Мъртъл. — Нужен ни е и като приятел, и като съдия.
Слугата се извини от все сърце. Мистър Лембант не бил у дома и нямало да се върне няколко часа. Мисис Лембант обаче си била вкъщи. Дали мисис и мис Сън дърли желаят да изчакат в гостната, докато той провери дали господарката приема посетители?
Салонът за гости беше все тъй малък и миришеше на застояло. Мъртъл го обиколи многократно и дългата ѝ черна пола пушнеше на всяко обръщане, а в опит да успокои разбърканата каша на мислите си, Фейт бе стиснала ръце така силно, че я заболяха.
— По-добре е от нищо — промърмори под нос Мъртъл. — Ако успеем да я уговорим, тогава може да спечели съпруга си за каузата.
Тук часовниците не бяха спрени и боядисаният в розово циферблат в каляска им показваше твърде явно пълзенето на времето. Четвърт час. Половин час. Три четвърти час.
Когато бяха чакали близо час, прислужникът им донесе прясно запечатано писмо на сребърен поднос и ги остави насаме. Фейт го прочете над рамото на Мъртъл.
Мисис Съндърли,
Трябва да ме извините, че отговорът ми отне толкова време, но когато първоначално ми казаха, че чакате в гостната, изобщо не повярвах на тази лъжа. Макар да оценявам, че в Лондон навиците са по-различни, не мислех, че столицата е изгубила напълно достойнството, почтеността и добрия си вкус.
Ще призная, че вече се изненадах от решението да проведете погребението на съпруга си в неделя. Това е ден, напълно подходящ за ратаите и прислугата, но едно уважавано семейство няма извинение да обезчестява сабат по подобен начин.
Вашето посещение е друг въпрос. Когато погребах първия си съпруг, се оттеглих в траур като отшелница в килията си. През онази първа година нищо не би могло да ме убеди да опетня паметта на съпруга си, като се фръцкам публично. По-скоро бих се присъединила към него в гроба.
Поради това, с голямо съжаление, не мога с чиста съвест да се съглася да ви приема.
