Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 73

— Ние не донасяме нищо на този свят и със сигурност няма да вземем нищо от него. Господ дава и Господ ще ни отнеме; благословено да е името Господне…

Шумолене на псалтири. Познат псалм, изпят е непозната мелодия. След това Клей заговори и продължи да бъбри — за падение и възход, сън и изкупление. Думите му се търкаляха като безжизнени камъчета на безкраен плаж и Фейт копнееше мъчението да приключи, да свърши, да спре. Искаше баща ѝ да се озове в безопасност под пръстта, далеч от този студен, враждебен мрак и потайното припукване на клюките.

Най-сетне гласът на кюрето затихна плавно и последва оглушително тътрене на крака и местене на пейки. Мъртъл сръчка Фейт и тя осъзна с трескаво облекчение, че службата е свършила. Изправи се и заедно е останалите от семейството измарширува към сивата дневна светлина навън, така че да могат да последват ковчега до гроба.

Пред тях хората се надигаха като приливна вълна. Вместо да изчакат и да последват опечалените, всички от паството бързаха да се изсипят от пейките и да се излеят през вратата на църквата.

Семейство Съндърли се появи на дневна светлина и Фейт видя, че тълпата всъщност не е избягала в знак на обида. Църковният двор беше пълен е хора — прави, клекнали, насядали по паметниците, всички гледаха приближаването на ковчега.

В първия момент Фейт не можа да види зейналия гроб. След това забеляза мъж е окаляна лопата в ръцете и е вежди, сбръчкани от противоречие и несигурност. В краката му се виждаше дългата, тъмна цепка на изкопа, но неколцина души бяха влезли в нея, главите им едва се виждаха, а лактите бяха отпуснати на пръстения ръб. Мнозина се бяха събрали пред гроба със скръстени ръце — човешка преграда, дълбока три реда.

— Какво, за Бога, е това? — възкликна Клей.

— Не може да го погребат тук — обади се един от мъжете към средата на групата. Беше висок и едър, е тъмна коса и неприятно лице. Фейт го разпозна веднага. Том Парне, който я бе стреснал случайно в гората при Бул Коув. Том Парне, чийто син се беше хванал в капана на преподобния.

— Какво имаш предвид, Том? — погледна го озадачено кюрето. — Защо пък не?

— Това е осветена земя — сопна се Том. — Никакви самоубийци на нея.

Онзи Сън дърли се е хвърлил от скалите и не ни пука кой казва друго. Знаем къде е бил намерен.

Само Фейт мерна завъртането на очите на Том към член на тълпата. Проследи погледа му и спря очи върху познат силует. Джийни Бисет, камериерката, стоеше кротко в най-хубавата си неделна рокля и с черна панделка на ръката, но със свирепо задоволство в очите.

Тя им е казала къде е намерен татко. Казала е на всички.

— Ако искат да го погребат — продължи Том непоколебимо, — на две мили надолу по пътя има кръстопът. Даже ще им дадем подострен кол да приковат духа му към гроба. Но не и тук. Не и до надгробните камъни на родовете ни.

— Но това е жестоко… Жестоко! — Мъртъл се тресеше от емоции с разтрошена начаса фасада. Фейт не можеше да познае гласа на майка си.

Надигна се гълчава и от други гърла. Вуйчо Майлс и свещеникът разбутаха тълпата и Фейт ги видя да влизат в ожесточен спор с Том, говорителя на присъстващите. След малко съзря и вуйчо Майлс да се обръща и да свива рамене с твърде познатото примирение. Опитах, казваше жестът. Хауърд измяука тихо и Фейт осъзна, че стиска ръката му твърде силно.