Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 74

Франсис Хардинг

Клей се върна при Мъртъл и дъщеря ѝ. Сподели:

— Никога не съм виждал хората така твърди! Но съм готов да ви обещая, че никой няма да пронизва съпруга ви с кол и да го погребва на кръстопътища!

— О, благодаря ви, благодаря ви! — възкликна Мъртъл.

— Не, този стар закон е отхвърлен още по времето на баща ми — продължи кюрето, сбърчило чело. — Но те са прави, че самоубиец не може да бъде погребан на осветена земя. Много съжалявам, мисис Съндърли, но тъй като е поставен под съмнение начинът, по който преподобният е намерил смъртта си, ще се наложи да прехвърля този проблем на мистър Лембант, който е местният съдия.

— Не можем да го погребем?

Тлъста, студена, дъждовна капка удари Фейт по бузата.

— Не се притеснявайте — отвърна Клей припряно. — Сигурен съм, че има някакво объркване и всичко ще се уреди с лекота.

— А ако не се уреди? — поиска да знае Мъртъл.

— Ами… тогава… недалеч оттук има поляна, където погребваме малките бебета, родени извън сватбената клетва. Неосветена, но оттам се вижда шпилът на църквата…

— Не! — избухна Фейт. Баща ѝ да бъде вовеки прогонен, по срамен в смъртта и отрязан от Църквата…

— Не, не и това! — обяви и Мъртъл е трескав блясък в очите, които едва се виждаха под плътния воал. — Трябва да бъде на осветена земя! — Тя понижи глас. — Тези хора — те не могат да стоят тук цял ден. Не може ли да изчакаме и да погребем съпруга ми, когато си идат?

— Мисис Сън дърли — отвърна кюрето е тъга, — обещах им разследване. Ако се отметна от думата си… е, ние може и да го положим в земята, но не мисля, че ще си остане там.

Вуйчо Майлс се задържа в църквата със свещеника и катафалката, за да говори е протестиращите и да види „какво може да се постигне със здрав разум и пари“. Не таеше големи надежди обаче. Ковчегът бе преместен в криптата на църквата „за момента“.

— Трябва да уредим въпроса днес! — продължаваше да повтаря Мъртъл, докато каретата криволичеше на север по долния крайбрежен път. — Почерпката… каретата и катафалката… платените оплаквани… всичко е уредено за днес! Не можем да си позволим… — гласът ѝ заглъхна.

— Не можем ли да се върнем в Кент и да погребем татко там? — поиска да узнае Фейт.

— Не мислиш ли, че хората там ще задават същите въпроси? — отряза майка ѝ. — Внезапна смърт, веднага след разтърсващ скандал? Ще бъдат повикани други доктори и те може да не са така… разумни като доктор Джеклърс. Не, по времето, когато се върнем у дома, баща ти трябва да е прилично погребан, е подписано от лекар свидетелство, че е умрял при нещастен случай, така че никой да не може да го оспори. Погребението трябва да се състои тук, и то днес!

Когато спряха пред дома на Съндърли, Мъртъл явно беше стигнала до определено решение. Повика мисис Велът и повери Хауърд на грижите ѝ. След това почука по покрива на каретата: