Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 72

— Всички го мразехте — всички на този мръсен, глупав, отвратителен остров. И някой от вас го е убил! — Фейт се извърна и изтърча по стълбите, понеже смъртта беше за предпочитане пред това Пол Клейтън да я види как плаче.

Не беше нещастен случай. Нито самоубийство. Беше убийство.

14

Погребението

Денят на погребението беше вцепеняващо, изтощено сив.

Облечените в черно носачи мърмореха, докато прекарваха ковчега надолу по стълбите. Ботушите им оставяха кал по килима. Предната врата беше отворена и изнесоха ковчега „с краката напред“. Фейт беше чувала, че така спирали мъртвите да не гледат назад в къщата и да повикат някого от живите да се присъедини към тях.

Де да можех, помисли си тя.

Едно студено пътешествие с карета по-късно, семейство Съндърли слезе и се упъти към верандата на църквата, Хауърд и вуйчо Майлс крачеха зад ковчега като „мъжете в семейството“. Немите ги съпровождаха с дълги, облечени в креп пръти като зловещи мрежи за пеперуди.

Когато семейството влезе в църквата, на Фейт ѝ потрябва малко време да възприеме случващото се.

Мислеше си, че залата ще бъде празна, с изключение на свещеника и цялото театрално одеяние на Мъртъл ще се окаже подготвено за представление без публика. Но беше сбъркала.

Почти всички пейки бяха претъпкани с народ и присъстващите до един се обръщаха да гледат появата на Съндърли. Повечето бяха напълно непознати.

Оградените ложи, от друга страна, бяха почти празни. Доктор Джеклърс с изключително притеснен вид седеше в задния край на едната. Уважаваните семейства, големците и важните личности от Вейн не бяха дошли.

Докато вървяха към тяхната пейка, Фейт усещаше погледи като струйки студена вода по гърба си. Мъртъл вирна брадичка — крачеше като същинска кралица в черно, отраженията на свещите танцуваха в черните ѝ стъклени накити, а златната ѝ коса едва се виждаше под тежкия воал. Шепотът на зрителите затихна под шушненето на черните ѝ поли по мемориалните мраморни плочи на пода. Фейт усети за миг нежелана възхита към гордата осанка на майка си. Беше си чисто предизвикателство жените изобщо да присъстват на погребение, но Мъртъл остана твърда като диамант в мнението си, че няма „да се скрие“.

Семейство Съндърли се настани в ложата си и на Фейт ѝ се искаше стените да са поне седем фута високи. Докато вървяха през църковния кораб, до ушите ѝ достигнаха някои неприятни коментари. Не се сдържа и попита тихичко:

— Какво означава „капанът е презареден“?

— Означава — отвърна изпод воала си Мъртъл, — че в тази църква е пълно със завистливи дърти вещици. И че съм избрала правилната рокля.

— Нали ти казах, че е грешка да провеждаш погребението в неделя — промърмори вуйчо Майлс. — Почивен ден за всички — предостатъчно мързеливци ще се довлекат да зяпат.

Клей изглеждаше твърде крехък на подиума си, смален от огромния амвон. Говореше искрено, но гласът му бе слаб, сякаш се е уморил да се бори със сенките, провиснали от сводестия таван.