Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 71

Фейт с нежелание отстъпи и прекъсна допира до баща си. Усещаше как Пол събира полите ѝ на една страна и после внимателно прикрепва щипките на паното отзад на раменете ѝ.

Очите я смъдяха и тя мразеше Пол Клей — мразеше равния му и изпълнен с ледена любезност глас. Посегна зад главата си, напипа ръката му и го ощипа с все сили. Наум му нареждаше, предизвикваше го да изписка и да я унизи, но той не го стори. Когато тя го пусна и плъзна длан обратно до хълбока си, той се върна при баща си с неразгадаемо изражение.

— Паното ще ти помогне да стоиш неподвижно — обясни Клей.

Стой точно тук и не мърдай, инак ще развалиш снимката. Кажи това и само това, иначе ще развалиш историята.

Семейство Съндърли застина неподвижно, всички — втренчени в черното око на фотоапарата. Фейт си представи как съскат препаратите и образът ѝ си прогаря път през стъкления негатив — незаличим и безсмъртен. Чудеше се дали ще се виждат сенките зад очите ѝ — мислите, които кръжаха в главата ѝ като прилепи в кула.

— Ето — каза Клей така нежно, все едно израждаше бебе на белия свят. — Готови сме.

След като той фиксира негатива, Мъртъл го повика и шепнешком си размениха няколко думи при камината. Фейт се опита да не подслушва, но не можа да се сдържи.

— … без никакви приятели на този остров съм и не знам какво бих сторила, ако не можех да разчитам на помощта ви!

Очите на майка ѝ бяха ококорени и мили като на дете.

— Ако сте достатъчно умел да допълните снимката така, че очите му да изглеждат отворени, несъмнено можете да я промените и по друг начин? Раната на слепоочието му още се вижда малко. Дали можете да я скриете с боя?

И така снимката — лъжата за щастливото семейство — щеше да има положен отгоре допълнителен пласт измама, и то не един.

Фейт не можеше да го понесе. Напусна салона за гости тихо и припряно. Коридорът беше по-спокоен, по-студен и по-тъмен. И поне беше останала насаме.

След това обаче зад нея изскърца врата и тя се извърна, за да открие, че Пол Клей я е последвал. Стоеше си и не казваше нито дума — все тъй студен и е лице, безразлично като маска.

— Болеше ли, като те ощипах? — поинтересува се Фейт. Нещо не беше наред с дробовете ѝ. При всяко вдишване усещаше боцкане и иглички. — Кажи ми, че те заболя!

Пол си пое дъх, после го задържа секунда-две, преди да заговори. Накрая каза:

— Снимката ще стане хубава. Изпълнена с достойнство. Не всичките ни клиенти… така да речем, той представлява добър…

— Добър какво? — Кръвта на Фейт кипеше като магма. — Добър труп?

— Защо бълваш огън и жулел по мен? — озъби се Пол в отговор и за първи път повиши глас. — Не съм го направил аз труп!

— Така ли? Е, все някой го е сторил.

Думите се изплъзнаха от устата ѝ и дишането на Фейт изведнъж олекна и се облекчи.

Вече не вярваше, че баща ѝ се е търкулнал от скалата в омаята на наркотика. Вместо това си представи незнаен непознат да се катери мъчително по пътеката е ръчната количка и да спира на самия връх, за да изсипе товара си през ръба. Тялото пада, блъска се в назъбеното чело на канарата и отскача от него, и накрая се заклещва на дървото. Подир това непознатият се отдалечава и изоставя количката на разклона.