Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 70

Най-сетне шивачката напусна стаята.

— Какво има, Фейт? — Мъртъл отдели няколко секунди да огледа дъщеря си. — Та ти си пребледняла! Ще помоля мисис Велът да ти донесе малко супа.

— Искам да поговорим за татко — за скалите…

На мига изражението на разсеян размисъл напусна лицето на Мъртъл. Тя бързо приближи вратата, отвори я и пак я затвори.

— Нито дума повече — каза тихо и твърдо.

— Но…

— Не ми говори за скалите — нито на мен, нито на някого другиго.

— Намерих следа на върха — настоя Фейт. — Мисля, че се е случило нещо ужасно…

— Няма значение! — избухна Мъртъл. Затвори очи и изпусна дълга въздишка, след това продължи с тих, но едва овладян глас. — Знам, че е трудно да го разбереш, но най-важното е как изглежда случилото се отстрани. Имаме си своя версия. И към нея ще се придържаме.

Фейт се вцепени от разочарование и отвращение. Защо изобщо се беше опитала да говори с майка си? Защо бе очаквала, че ще я е грижа?

Всъщност какво изобщо можеше да сподели с нея? Пистолетът, бързането на баща ѝ да се върне в къщата до полунощ настояването му да скрие загадъчното растение… не можеше да разкрие нищо, без да наруши доверието на баща си.

Докато Фейт излизаше от стаята, погледна през рамо и видя Мъртъл да пробва черно копринено шалче. В този момент мразеше майка си.

Късно следобед Клей пристигна с фотоапарата си, триножника и сандъче с шишенца с препарати. Синът му Пол се потеше подире му с наръч пана.

Бяха намислили да правят снимка за спомен — семеен портрет. Обичан баща, заобиколен от семейството си. Снимка, която да показват на приятели и роднини у дома, както и картичка за изпращане на близки познати.

Фейт си спомни как Пол Клей ѝ показваше следсмъртни снимки в работилницата и чакаше реакцията ѝ. Сега не показваше желание да срещне погледа ѝ, а и тя не потърси неговия.

За снимката свалиха преподобния Еразмус Съндърли в салона, оправиха му дрехите и умело му сресаха косата, за да прикрият раната на слепоочието. Толкова време бе прекарал като център, около който се въртеше домакинството! На Фейт ѝ се гадеше от гледката как го въртят и наместват като кукла на чаено парти. Но ето че преподобният седна гордо в голямото си кресло, отпуснал длан на страницата на разтворена библия.

Мъртъл кротко се намести до него в тапициран стол с права облегалка. Все още ѝ шиеха вдовишката рокля, но се беше облякла колкото се може по-тъмно — в индигово и с черен шал. Изглеждаше много красива и печална и Фейт я мразеше заради самообладанието ѝ. Хауърд клекна в краката на родителите си с дървеното си лъвче в ръце, за да се развлича. От него Фейт виждаше само сведената глава и уязвимата крива на изпънатата му шия. Челюстите на лъва трак-трак-тракаха безспир.

Девойката наредиха точно зад креслото на баща ѝ. Позволи си да прокрадне ръка нагоре, така че да я отпусне на ръкава му, и усети лек прилив на утеха и солидарност при допира.

— Може ли да отстъпите крачка назад, мис? — Озова се зад нея Пол Клей, стиснал високо пано с широка основа и подобно на щипка разклонение отгоре.