Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 69

Когато девойката влезе в салона за гости, вуйчо Майлс вдигна поглед от книгата си и сбърченото му чело леко се отпусна.

— Как се справяш, Фейт?

Тя не успя да намери мил или весел отговор.

— Вуйчо Майлс… може ли да попитам нещо? Ти каза, че когато… когато моят баща бил прогонен от разкопките, някой му дал писмо.

— Да… — вуйчо Майлс вдигна със съжаление вежди и затвори книгата си. — Да, то го разстрои ужасно. Предполагам, никога няма да узнаем кой го е написал.

— Не беше ли подписано? — Интересът на Фейт се изостри до крайност.

— Явно не. Баща ти все повтаряше, че трябва да разбере кой е авторът. Внезапно всички му бяха станали врагове и не искаше и дума да чуе. Бен Крок намерил писмото в книжата за деня и му го предаде, но каза, че не знае нищо повече.

— А какво пишеше вътре?

— Баща ти не позволи никой да го види… — Вуйчо Майлс поклати глава. — По пътя към дома продължаваше да повтаря, че някой го шпионирал или го е предал, или пък чете дневника му. И когато стигнахме вкъщи… хвърли писмото в огъня.

— Ето те и теб, Фейт! — Мъртъл се беше усамотила е шивачката в салона за гости. — Има черна батистена рокля, която може и да ти стане, ако я разпорим и я преправят за твоя размер.

Фейт се втренчи в черната рокля, преметната през един стол. Поизносената яка и протритите лакти подсказваха, че тази дреха вече е скърбяла веднъж.

— Майко… може ли да поговорим?

— Разбира се — отвърна отсъстващо Мъртъл, без да вдига очи от мострената книга, на която се виждаха елегантни жени в дълги рокли от креп. Тя почука по една от рисунките и подаде книгата на шивачката.

— Ето тази, е модерната кройка. Не мога просто да захвърля полукринолина си. Сигурна ли сте, че няма да се получи с по-лъскава коприна? Непременно ли трябва да е лек и матов плат?

Крепът наистина имаше мъртвешко излъчване. Беше като купчина тънки нишки, груби и остри на допир. И сякаш всмукваше светлината.

Шивачката увери Мъртъл, че няма как да промени положението, и тя прие думите ѝ е огромно недоволство.

— И всичко е толкова скъпо — промърмори под нос. — Но трябва да постъпваме както е редно. Мисис Велът, несъмнено на Вейн трябва да има някой със стар креп за продан?

— Мога да разпитам, мадам… но хората не обичат да го държат по къщите, щом свърши траурът. Лош късмет, така казват. Освен това, мадам, крепът не трае дълго. Лесно се цепи и изглежда овехтял, а и се разпада, ако го переш или го навали.

— Майко, моля те, трябва да поговорим на четири очи! — Фейт не можеше да потисне нетърпението си.

— Да, Фейт, да. Веднага щом ти вземат мерки.

Наложи се девойката да стои със стиснати зъби, докато я увият с вълна, туид и черни панделки и я обиколят с шивашкия метър. Принудена беше да слуша как майка ѝ избира, дърдори и се пазари, люшка се между потрисаща екстравагантност и стряскаща суровост. Да, несъмнено се нуждаеше от черен шифонен чадър. Но не, стъклените бижута щяха да свършат работа наместо оникс. Да, щеше определено да ѝ трябва боне с допълнителни панделки. Но не, на семейството нямаше да му е нужен цял нов гардероб в черно — можеха да пребоядисат и някои от старите си дрехи.