Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 67

Фейт стоя дълго време с пръсти върху неподвижните стрелки. Чувстваше се като убийца на времето.

13

Фалшив образ

Сега това беше дом на мъртвец. Всички завеси бяха спуснати.

Всички огледала — заметнати с тъмен плат — същински плътни клепачи, спуснати над всяко око.

Въздухът беше натежал — дотам, та Фейт имаше чувството, че цялата къща ще се продъни под земята. Говореше се приглушено, задавено и плачливо. Тропотът на стъпки беше престъпление.

И все пак цял следобед се стичаха посетители — пешком и на кон, пък било и в презрения дом на Съндърли. Защото в този дом имаше смърт, а смъртта е важна.

Една каруца дойде, натоварена с букети отрязани цветя. Майстор мина да покаже малка черна карета и две черни кончета. Мисис Велът бе пратена в града и се върна с шивачка и сандъци, препълнени с черен плат.

Погребението щеше да е на следващия ден, реши Мъртъл.

— Не е ли твърде скоро? — възрази вуйчо Майлс. — Мила моя, след няколко дни има кораб за сушата. Ако държим мъжа ти в зимника, можем да го върнем с нас в Кент и да се погрижим да го погребат в семейния парцел.

— Не — отвърна Мъртъл непоклатимо. — Ще го погребем тук на Вейн — и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Отказваше да отлага повече.

Припряността изглеждаше недостойна, но беше просто поредната недостойна постъпка. Фейт направо не можеше да понася живите. Не търпеше студеното любопитство на слугите, нито мрънкането и свиването на рамене на вуйчо Майлс. Въпросите на Хауърд ѝ късаха душата. А най-малко от всички бе способна да понася майка си.

Някой трябваше да поеме задължителното бдение и да седи до баща ѝ. Фейт се оказа твърде ентусиазирана доброволка.

Измиха преподобния, облякоха го в най-хубавите му дрехи и го положиха на леглото в спалнята му. Човек дори би могъл да си представи, че е починал там — заобиколен от любимите си хора и е хубава книга в ръка. Беше лъжа, но носеше и определена утеха. Стаята се напълни с ароматизирани свещи и вази е цветя. Донякъде заприлича на светилище, нищо че Фейт знаеше, че цветята служат само да маскират неприятните миризми.

Разбира се, не за първи път оставаше насаме е мъртвец. Бе присъствала на повяхването на петима малки братя, всеки от тях стискал доверчиво е малката си ръчичка нейната. И всеки път бе изпълнявала дълга си да стои на стража над трупа по време на бдението. Някой трябваше да следи неотлъчно прясно починалия — просто в случай че в крайна сметка не се окаже съвсем мъртъв. Хубаво е тези неща да се знаят, преди човекът да бъде положен в гроба.

Сега обаче не можеше да се очаква пробуждане. Фейт беше наясно е това. Подсказваше го и смазващият покой, изпълнил стаята. Мъртвите хора кървят тишина.

На нощната масичка бе положена голямата черна семейна библия. Девойката много пъти бе преглеждала надрасканите на празните страници отзад раждания, смърт и бракове на рода. Братята ѝ бяха записани е датите на смъртта си. А сега към имената щеше да бъде добавено и това на Еразмус Съндърли — поредният незначителен човешки живот, смазан като муха между грамадните страници.