Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 65

Мъртъл се вцепени, вдигнала ръка да задържи дъщеря си неподвижна.

— Това е доктор Джеклърс! Чувам каретата му.

Извади кристалното шишенце е ароматни соли от пояса си. Отпуши го и го поднесе към носа си, а миг по-късно изпъшка и се дръпна с гримаса. След второто вдишване очите ѝ плувнаха в сълзи. Мъртъл прибра шишенцето и запримигва. Докато доктор Джеклърс влезе в стаята, по бузата на вдовицата сълзите вече чертаеха лъскава пътечка.

Доктор Джеклърс отдели на пациента си много време. Мъртъл се навърташе наоколо, кършеше ръце и отговаряше на въпросите му, а по лицето ѝ хипнотизиращо се стичаха сребърни сълзи.

Фейт седеше търпеливо, а в главата ѝ бушуваше същинска буря. Баща ѝ на плажа, баща ѝ в оврага. Защо майка ѝ беше твърдо решена да излъже?

— Толкова съжалявам, мисис Съндърли — заключи накрая докторът. — Не мога да ви обнадеждя с нищо. Вратът му е счупен…

Мъртъл изписка тихо и измъчено — звук на средата между стенание и ридание. Извърна се и сведе лице над кърпичката си.

— Ще ми се да не бяхме идвали тук! — изплака с леко приглушен глас. — Тези нарушители… той беше убеден, че ще му откраднат безценните ботанически експонати. Затова сложи капани и все търчеше към онова ужасно дере всеки път, колчем чуеше звук оттам. Предполагам, че е паднал в тъмното и си е ударил главата в нещо…

— Намерили са съпруга ви в оврага? — докторът вдигна вежди. — Мадам, трябва да призная, че предвид естеството на нараняванията му това ме изненадва. Ужасно е да ви товаря с такива подробности…

— Моля ви — Мъртъл се обърна да го погледне отново, стиснала решително треперещи устни. — Не ме щадете. Трябва да узная.

— Ами… Според мен са пукнати две ребра, което предполага по-дълго падане, отколкото е възможно в оврага. Раната на челото му е дълбока, но има и голяма цицина отзад на тила, под косата. На мен ми се струва, че е падал доста дълго и при това се е търкалял. Мисис Съндърли — няма деликатен начин да задам този въпрос, но дали е възможно да е бил намерен някъде другаде, а приятелите ви да са ви подвели, за да пощадят чувствата ви?

— Съпругът ми е мъртъв — каза Мъртъл тихо. — Какви чувства са ми останали за щадене?

Фейт усети, че кръвта се надига в лицето ѝ. Способна беше да отхвърли лъжата на майка си като паяжина. Но колко от собствените си неистинни твърдения щеше да съсипе със същия жест? Освен това последният експеримент е истината я беше изгорил до кост.

— Е — каза докторът под нос, — може и падането да е било достатъчно отвисоко… ако е успял да политне напред е повече енергичност… — Той въздъхна. — Извинете въпроса ми, но съпругът ви изглеждаше ли притеснен вчера? Обезверен?

Мъртъл се вцепени и вдигна бледото си и измъчено лице.

— Доктор Джеклърс — възкликна тя е крехко високомерие, — какво, за Бога, се опитвате да ми кажете?

Фейт знаеше точно какво се опитва да каже докторът. Не беше трудно да си представи как му изглежда положението. Обезчестен мъж се измъква от дома си посред нощ, за да се хвърли към смъртта, вместо да се изправи лице в лице е кошмарен скандал…