Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 63

— Но…

— Майлс, моля те! Трябва да стане по този начин. Само си помисли как ще изглежда, ако е паднал от скалите! Представи си какво ще значи това за нас.

За Фейт думите ѝ дойдоха като удар. Какво значение има как ще изглежда положението сега и занапред? Но Мъртъл вече се обръщаше към прислужника.

— Прайт… семейството ми ти е задължено за услугата, която стори на съпруга ми тази сутрин. Трябва да ни позволиш да покажем благодарността си. Ако можем да разчитаме на дискретността ти и по този въпрос, ще бъдем дори още по-благодарни.

С тези думи тя тръгна напред с престорено спокойствие и приклекна на пети до изпънатото тяло на одеялото. Фейт проследи как майка ѝ разтваря сакото му с розовите си, внимателно поддържани длани и пребърква вътрешните джобове, откъдето извади тефтерчето му и портфейла. Мъртъл се изправи и се обърна към Прайт, като постави в дланта му монета.

— Благодаря ти, Прайт. Можем ли да разчитаме на теб?

Слугата се взря в суверена в шепата си и пребледня като мъртвец.

— Мадам… — изглеждаше слисан, направо втрещен, но очите му блестяха и не се отделяха от монетата. — Мога да си държа езика зад зъбите, но… ако констабълът попита, не желая да го подвеждам. И ако ме накарат да се закълна в Библията, няма да мога да излъжа… — Той колебливо и с очевидно нежелание се опита да върне суверена.

— Не бих поискала подобно нещо от честен човек — увери го Мъртъл и не посегна да вземе парата. — Но не смятам, че ще се намеси полицията или ще има клетва. Моля само за твоето мълчание.

— Да, госпожо — прошепна Прайт.

Тих звук достигна до ушите на Фейт — изскърцване на подметка по плочи.

— Навън има някого — каза тя незабавно.

Вуйчо Майлс отвори бързо вратата и надзърна в коридора.

— Някой чул ли ни е? — попита Мъртъл.

— Не съм сигурен — отвърна брат ѝ. — Видях някой да отива към стълбите на прислугата. Според мен е Джийни.

— Джийни… — Мъртъл внимателно, отсъстващо прелисти банкнотите в портфейла. — Някой трябва да каже на момичето, че в крайна сметка сме решили да го задържим.

Вуйчо Майлс отиде да поговори с Джийни и другите слуги, а Прайт — да доведе доктор Джеклърс.

Мъртъл огледа стаята и след това забърза към бюрото на съпруга си, където започна трескаво да прелиства книжата. Стомахът на Фейт се преобърна при вида на спретнатите розови пръсти на майка ѝ, които небрежно ровеха в скици и бележки, над които баща ѝ трепереше така свирепо.

— Какво има? — попита Фейт, която се бореше с желанието да изтръгне документите от ръцете на майка си. — Какво се опитваш да намериш?

— Може да има писмо — обясни Мъртъл, без да прекъсне задачата си. — Лично… писмо, което не бихме желали друг да види.

— Нека погледна — каза Фейт през стиснати зъби. Преглътна и е усилие се накара да звучи спокойно. — Остави на мен.

Мъртъл се поколеба.

— Това ще ми даде възможност да се преоблека — промърмори под нос. — Много добре. Но побързай! Нямаме особено много време.

Фейт кимна.

— Добро момиче — допълни припряно майка ѝ. На излизане от стаята потупа Фейт по бузата. Момичето трепна при допира ѝ. Думите ѝ пареха.