Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 64

Веднага щом вратата се затвори зад Мъртъл, Фейт забърза към бюрото и натрупа на купчина разпилените документи, след това бързо претърси чекмеджетата, писалището и касата в ъгъла. Имаше няколко плика, пъхнати между страниците в книги, така че провери и тях.

Макар всичко друго да беше изгубено, поне можеше да защити тайните на баща си. Ръцете на Фейт трепереха при вида на почерка му върху книжата. Цялата се беше изчервила. Но му помагаше по единствения начин, който знаеше. Можеше да скрие документите му там, където никой друг да не успее да ги намери.

Измъкна се от библиотеката е вързоп листове, увити в покривката от едното кресло.

Докато се прокрадваше по коридора и нагоре по стълбите, острите ѝ уши доловиха отгласи от разговор в кухнята, където, изглежда, се бяха събрали всички слуги. Гласовете им бяха приглушени и малко истерични, но тонът — твърд, възбуден и любопитен. Ако се съди по аромата, всички се „подкрепяха“ е горещ сайдер.

Пред стаята на баща си Фейт се поколеба, после завъртя дръжката и влезе. Скоро щяха да претърсят и спалнята му, така че беше най-добре първа да се погрижи за нея. В мрака ухаеше на книжна плесен, вар и тютюна му. Вечерният му фрак тъмнееше важно от куката на гърба на вратата.

Фейт грабна от нощното шкафче няколко писма и един дневник и прибра две тетрадки от джобовете на сакото на баща си. След това по импулс прокара длан под леглото. Напипа неравен ъгъл е крайчетата на пръстите си и извади тънко, обвито в кожа тефтерче.

Добави я към находките си и се скри в собствената си стая, озарена само от бледата дневна светлина от прозореца.

Когато смъкна покривката от клетката на змията, тя се нави на спирала, а след това вдигна с любопитство глава, отворила леко уста, за да подаде навън трепкащия си розов език. Фейт я успокои, имитира движенията ѝ леко и грациозно и я остави да се плъзне нагоре по ръката ѝ.

Междувременно извади всички парцали, които змията използваше за гнездо. Раздели вързопа документи на две части и ги сложи на пода на клетката, след това ги покри с парцалите, така че да не се виждат.

— Пази ги за мен — заръча шепнешком на змията и я спусна внимателно обратно в клетката ѝ.

Когато се върна в библиотеката, Мъртъл вече беше отново там.

— Къде беше? — поиска да знае майка ѝ веднага, но не дочака отговор. — Остани с мен — докторът скоро ще дойде.

Мъртъл се беше издокарала в синята си рокля със скромна висока яка и перлени копчета, но няколко стояха разкопчани, за да се вижда бялото ѝ гърло. Косата ѝ беше изчеткана до златно сияние и внимателно прибрана, но една момичешка къдрица се люлееше на слепоочието ѝ. Още беше бледа, но пудрата изравняваше цвета на лицето ѝ и го озаряваше. Мъртъл изглеждаше леко разрошена, притеснена и уязвима и беше много красива.

В стаята се носеше силна миризма на тъмнокафява напитка е висок градус. На бюрото на баща си Фейт видя стъклената гарафа е шери, която обикновено се намираше в салона за гости. Глътка питие се гушеше на дъното на голяма чаша. Дали и преди малко се намираха тук? Девойката не ги беше забелязала, но може би беше бързала прекалено много.