Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 62

— Къде? — попита Мъртъл с измъчен, но искрен глас. — Къде е той?

— Сложихме го в библиотеката.

Тя си проправи път покрай брат си и излезе от стаята. Вуйчо Майлс я последва и сякаш почти не забеляза, че Фейт тръгва след тях.

В библиотеката слугата Прайт стоеше до стената с видимо неудобство, стиснал шапката си в ръка. Двете кресла, на които Фейт и баща ѝ бяха седели един срещу друг по време на тихия си разговор, сега пак гледаха едно към друго, но бяха отместени настрани да направят място.

На пода имаше разпънато одеяло. На одеялото — човек. Фейт все гледаше и гледаше в него, и не успяваше да отклони поглед, но умът ѝ бе избрал да не го види. Едва когато примигна, се появи образ, отпечатан в зеницата ѝ — частична маска от тъмна кръв, отворени очи и бледи, отпуснати ръце. Хиляди надежди угаснаха като свещи.

Застанала на прага на библиотеката, Фейт се облегна на касата на вратата. Ръцете ѝ трепереха.

Трябваше да предложа по-добра сделка — обади се глупаво, безсмислено гласче в мислите ѝ. — От самото начало трябваше да предложа и ръцете, и краката си…

12

Времето спира

Мъртъл се вгледа със стъклени, блеснали от сълзи очи в изпънатия си на одеялото съпруг. Розовината и вълнението полека се оттичаха от лицето ѝ.

— Ще пратим да повикат лекар — каза тихо вуйчо Майлс, — но… държахме огледалце пред устата му и нямаше следа от дъх. Убодохме го с карфица и не получихме реакция… — Той погледна встрани и видимо се притесни, забелязал и Фейт в стаята. Не каза обаче нищо — твърде късно беше да ѝ спести гледката.

Мъртъл сякаш не го чу. Тя се отдели от брат си и Прайт, които стояха в готовност да я подхванат, ако падне, и спря близо до Фейт, с лице към огледалото на стената.

Една от русите ѝ къдрици висеше край бузата и потрепваше на течението. Изглеждаше толкова детински, че Фейт потръпна от мъчителна нежност. Посегна импулсивно към майка си, но се спря пред хладната коприна на жълтия шал. В крайна сметка не прегърна Мъртъл. Стореше ли го, нещо в самата нея щеше да се пречупи.

Мъртъл стисна леко ръката на дъщеря си, но продължи да се взира в огледалото с блестящи и невиждащи очи. Плавно вдигна лишената си от ръкавица ръка и започна да наглася полека прическата си, прибра изпадналия кичури и намести по сплесканите къдрици обратно на място. Разтри силно долната си устна и проследи как кръвта се връща, за да ѝ придаде по-розов цвят. Спусна поглед към ориенталския си шал и леко смръщи вежди.

— Твърде бледа съм да нося жълто — промърмори под нос. Каза го много тихо, но Фейт беше съвсем близо и я чу.

— Мъртъл… — обади се вуйчо Майлс.

— Намерили сте го в оврага — каза Мъртъл, без да се обръща.

— Не, мила моя — казах ти, беше на плажа, висеше на скалата. Сигурно е паднал отгоре…

— Колко души го знаят? — попита остро мисис Съндърли.

Вуйчо Майлс се огледа стреснато и след кратък размисъл отвърна:

— Само ние четиримата в тази стая.

— Тогава сте го намерили в оврага — Мъртъл се обърна да срещне погледа на брат си. — Майлс, ти сам каза, че там склонът е стръмен и всеки би могъл да падне и да си счупи врата.