Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 58

Но все пак това не беше първият път, когато Фейт криеше доказателства за тайно излизане. Навлече си нощницата, след това се измъкна от стаята си и слезе долу, понесла на вързоп в обятията си повредените дрехи.

Както и се надяваше, килерът беше тъмен и празен. Тя тихичко напълни една мивка с вода, след това разбърка вътре сапунени стружки, нишесте за колосване и шепа сол да спре пускането на боята. След това много внимателно изпра чорапите си, после влажния подгъв на фустите и роклята. Нервите ѝ бяха опънати като стъкло и тя подскачаше при всяко потропване на капаците на прозорците.

Когато дрехите ѝ вече не миришеха на море, тя ги изцеди, открадна кана трици от килера и се промъкна обратно по стълбите. Изпраните си дрехи уви да съхнат около решетката на камината. С помощта на куката за копчета разкопча мъничките, досадни копченца на ботушите си. След това ги напълни с трици, които, както знаеше, щяха да изсмучат влагата от тях, закопча ги здраво отново, та да запазят формата си, и ги остави до огъня.

Стаята беше още студена и Фейт се пъхна в леглото. Прииска ѝ се да може да си поръча грейка и се надяваше да не е пипнала простуда. С увито около себе си одеяло остана да четка мръсотията от плаща си и да вади трънчетата от него. Мирисът на напичащите се на огъня трици беше сух и успокоителен. И мислите на девойката вече бяха по-топли и утешителни.

Бащата на Фейт я бе повикал в миг на нужда. Тя имаше чувството, че помежду им се е открехнала отдавна затворена врата, пък макар и само на един пръст.

Той не може да ме затвори отново, прошепна гласчето в главата ѝ. Не и този път. Знам твърде много.

Още при преминаването на тази мисъл през главата на Фейт обаче четката трепна в ръката ѝ. Откакто бяха потеглили на нощно пътешествие, стомахът ѝ се беше свил на възел. Стараеше се да не се сеща за тази мисъл и идеята, която я причакваше с острите си зъбци, все едно е заложен в тревата капан.

Баща ѝ — нейният обичен, боготворен баща, остана шокиран да чуе за тайното ѝ, подло държание. И въпреки това ѝ бе наредил да се прокрадне заедно с него посред нощ на светлината на покрит фенер, и да не казва на никого за случилото се. Беше я направил на нищо, задето крие доказателства за тайните си подвизи… и сега, по негово лично нареждане, тя пак повтаряше абсолютно същото.

Татко ѝ. Мрачният светец и покровител на честността. Яркият пламък на справедливостта. Беше поискал от дъщеря си да излъже, за да запази тайните му.

А сега отново бе изчезнал в мрака с пистолет в джоба и я бе помолил да го снабди с алиби.

11

Подковата

Хлопването на врата стресна Фейт и я събуди.

Тя полежа няколко секунди сред натрошените останки от съня си. Беше подсъдна и стоеше в док, който се пълнеше с морска вода. Съдът ѝ се сърдеше, че не иска да издаде името на съучастника си. Съдията си беше сложил лицето на баща ѝ.