Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 55

Лодката подскачаше и веслата плискаха упорито, а Фейт имаше мъчителното усещане, че от лявата ѝ страна лишените от светлина верига канари се издигат по-високо от нужното и че плажът зад тях се измества надясно. Всеки път, когато баща ѝ оставяше веслата да почине за няколко секунди, дръжките им рисуваха малки бели вълни във водната повърхност.

— Има течение! — Фейт се взря в разнообразните черни и безлични зъбери на канарите и се помъчи да отгатне къде се намира. — Дърпа ни наляво… така де, ляво на борд!

Към скалите, това се опитваше да не каже. Към канарите.

Баща ѝ не каза нищо, но започна да върти веслата още по-енергично. С всеки замах носът на лодката се завърташе надясно, но след това отново започваше да се отклонява наляво.

Фейт беше толкова хипнотизирана от това изместване, че за малко да пропусне бликащата пяна на трийсетина фута пред тях. Пяната бълваше и пръскаше на силна струя като цвят на грамофонче. Само веднъж, когато буйният гребен се отдръпна, девойката успя да види къде вълните се изсипват върху назъбен силует, който за миг се очерта в бяло…

— Скала! — провикна се Фейт и вдигна фенера да я разгледа по-добре. — Скала право пред нас!

— На какво разстояние?

Девойката отвори уста да отговори, но в този миг фенерът ѝ разкри далеч по-близка следа от бяло. В дълбоката вдлъбнатина между две вълни назъбен черен силует разкъса повърхността за кратка издайническа секунда.

— Десет фута! — Фейт се хвана за ръба на лодката, после изпъшка, когато още един скалист шип щръкна като връх на зъб още по-близо. Вълните около нея се надигаха и кипяха. — Навсякъде около нас са!

Изпод лодката се чу стържене — все едно голям, тъп нокът се плъзга по дъските. Разчела следите във водата, Фейт се наведе настрани, топна ръка в ледената вода и се одра на неравните мидички по скритата скала. Бутна с всички сили и за малко да изгуби равновесие, после тупна обратно в лодката с мокър ръкав и пулсиращи пръсти. Фенерът в другата ѝ ръка се люлееше и дрънчеше, а пламъкът се сви до синя искра, преди да се надигне отново висок и златист.

Зад себе си Фейт чу плискане, какофония от стържене на дърво и метал и мъчителното пъшкане на преподобния, който се бореше с веслата. Отдолу обаче скалите не ги задираха вече, а девойката не успяваше да различи и бълбукането от цепнатина или теч.

Сплъстените от солта кичури на Фейт я биеха през лицето и ѝ влизаха в очите. През цялото време канарите продължаваха да се уголемяват все повече и да отхапват все по-голям дял от небето. В основата им вълните бушуваха, кипяха, нахвърляха се едни върху други и кървяха в пяна.

Феийт осъзна, че чува ритмично и силно плискане и съскане, плискане и съскане. Малко по-нататък, в посока открито море, поредната вълна удари в скалите. Почти цялата се разби в пръски, но част от нея сякаш изчезна в скалата. Девойката я чуваше да реве кухо и след няколко секунди водата се оттече обратно, буйна и блестяща. На Фейт ѝ отне няколко секунди да осъзнае какво вижда.