Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 51

— Какво? Опитваш се и да оправдаеш поведението си? — Баща ѝ вече трепереше от гняв. — Не! Нито дума повече! Млъкни и ме слушай. Явно се налага да те преценявам наново. Смятах те за почтена дъщеря, с честно сърце и ясно чувство за дълга си към по-възрастните и подобрите от нея. Не съм и помислял, че си способна на такова потайно, лъжовно поведение. Очевидно сме позволили на характера ти опасно да се отклони от правия път. Честността е ценно качество за мъжа, но за жена или момиче е жизненоважна, понеже ѝ повишава поне малко цената! Чуй ме, Фейт — момичето не може да бъде нито храбро, нито умно, нито сръчно, каквито са момчетата. Ако не е и добродетелно, значи не става за нищо. Разбираш ли?

Фейт имаше чувството, че са я наранили физически. Дълбоко в сърцето си бе таила искрица надежда за разбиране и прошка. Дори сега, изправена пред потъпканите ѝ останки, знаеше, че трябва да умолява за опрощение. Но не успя да се насили.

— Но аз съм умна.

Не го каза на висок глас, но го изрече. Чу устата си да произнася думите.

— Какво рече?

Седем години преглъщани мисли не можеха да бъдат потулвани повече.

— Аз съм умна! Винаги съм била умна! Знаеш, че е така. Сама научих гръцки! Всички говорят за Хауърд и колко брилянтен ще стане твоят син — но на неговата възраст аз четях „Напредъкът на поклонника“ и „Историята на Англия за деца“ и учех латинските названия на растенията в градината! Хауърд едва успява да седи на едно място, колкото да прочете „Приказка за Добринка с двете обувки“!

— Как смееш! — прекъсна я баща ѝ и пристъпи към нея. — Как смееш да ми повишаваш тон! Как смееш да говориш за себе си по подобен самовлюбен, арогантен начин! Откъде научи тази отвратителна гордост? Това е моята награда, задето те окуражавах и ти позволявах достъп до библиотеката и колекциите ми, така ли? Да не си си изгубила ума — или само чувството за благодарност? Да не би да вярваш, че ти дължим дрехите, които носиш, покрива над главата ти и храната, която ти се поднася? Не. Нищо подобно. Всяко дете начева живота си в дълг към родителите, които го приютяват, обличат и хранят. Един син някой ден току-виж изплатил този дълг, като се пребори за добро положение и увеличи семейното богатство. Като дъщеря ти никога няма да го сториш. Никога няма да служиш с чест в армията или да се отличиш в науката, или да си спечелиш име в църквата или парламента, няма и да си изкарваш хляба с някаква професия. Никога няма да си друго, освен тежест, която източва кесията ми. Дори когато се омъжиш, зестрата ти ще отвори дупка в семейните спестявания. Ти, която говориш така презрително за Хауърд — ако не се омъжиш, някой ден ще се нуждаеш от неговата благотворителност, инак ще останеш без легло и подслон.

Фейт не беше в състояние да изрече и дума. Не можеше да си поеме дъх и ѝ се виеше свят. Горещи сълзи потекоха по бузите ѝ. Мислено се виждаше на озарения от слънцето плаж, където бе намерила своя фосил — първата си вкаменелост. Слънцето изчезна зад черна стена от облаци и баща ѝ си отиде, а малкото момиченце се препъваше наоколо само, е ръбесто парче камък в ръка.