Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 48

— Съпругът ви го конфискува — отвърна икономката.

— Ще имам предвид препоръките ви за момичето — заяви Мъртъл уморено, — но смятам, че трябва да говоря със самата Джийни, така че да реша какво следва да се направи. Пратете я при мен веднага щом може да се откъсне от работата си.

— Работата ѝ ли? Мадам, съпругът ви я уволни! В момента си събира вещите и ѝ е казано да напусне къщата веднага след съмване!

Единствено Фейт, която познаваше много добре майка си, забеляза как Мъртъл стиска зъби и се стяга, за да не реагира. Управлението на дома и заниманията със слугите бяха във властта на Мъртъл. Преподобният държеше жена му да изпълнява волята му, но никога не я беше прескачал така безочливо.

Ръцете на Фейт трепереха. Вината, която трябваше да се стовари на нейната глава, я бе пропуснала и бе поразила съвсем друга жертва. Тя постави накриво чашата си в чинийката, плисна горещ чай по китката си и заля и предницата на роклята.

— О… Фейт! — Мъртъл завъртя обезсилено очи. — Ти, глупаво, тромаво дете. Върви и си смени дрехите и после… ами, прочети си молитвите.

Фейт слезе за вечеря в току-що изпраната си синя рокля. От чистотата ѝ ставаше още по-зле, все едно отровно писмо е сложено в новичък плик.

Изпаднала бе в пълна паника при мисълта да каже на баща си истината. Ако той я прогонеше, слънцето щеше да угасне и мечтите ѝ да се разпаднат на прах. Нуждаеше се от поне капка надежда да спечели вниманието, уважението и любовта на преподобния. Не можеше да понесе мисълта да ги изгуби завинаги…

И Джийни винаги може да се хване на друго място — прошепна отчаян гласец в главата ѝ. — А аз не мога да намеря друг баща.

Скоро стана ясно, че вечерята ще е печално мероприятие. Вуйчо Майлс се беше съгласил да влезе отново в къщата, но пожела да занесат неговата порция в стаята му.

Бащата на Фейт закъсня и седна на масата мрачен и кисел. Не се забави обаче толкова, колкото самата вечеря. Когато пристигна първото блюдо, семейството чакаше от половин час.

Супата донесе ужасено на вид момиче, което Фейт не беше виждала досега. Новото слугинче явно беше направо зашеметено от задачата си. Разливаше на покривката половината черпак всеки път, когато се опитваше да гребне от супника. Когато забърса с полите си лъжицата на Мъртъл от масата и тя падна с дрънчене на пода, момичето толкова се стресна, че събори каничката със сметана. Преподобният се принуди да дръпне стола си, за да избегне плисналата вълна.

— Това е непоносимо! — Не повиши глас, но тонът му беше достатъчно леден, за да пресече всички други звуци. — Това дете местната идиотка ли е, или някой е извлякъл магаре на задните му крака и го е препасал с престилка?

Очите на момичето плуваха в сълзи, докато се опитваше да избърше сметаната е престилката си.

— Стига толкова — само влошаваш положението — обади се Мъртъл нетърпеливо, но не така остро. — Върви да си смениш престилката и накарай мисис Велът да донесе чиста покривка…

Момичето се възползва от възможността да избяга от трапезарията.

— Тя е почти безнадеждна — обяви Мъртъл е престорена веселост в гласа, — но само нея успях да намеря за толкова кратко време. Чудя се… — тя поспря и Фейт видя дантелената ѝ яка да мръдва леко, сякаш майка ѝ бе преглътнала. — Чудя се дали не си струва да задържим Джийни поне още малко, за да си спестим подобни изпитания.