Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 46
Франсис Хардинг
— Сутринта не дойде да ни вземе карета. Накрая се наложи да платим на някакъв тип да ни закара с каруцата си. А когато пристигнахме, никой не ни пусна на разкопките! След всичките им писма, с които заявяваха, че присъствието на великия Еразмус Съндърли е
— Възможно ли е нещо да не сте доразбрали? — попита Мъртъл без особена надежда.
— Е, точно това се опитах да предположа, но преподобният не щя и да си го помисли. На разкопките му връчиха писмо и след като го прочете, вече не можеше да се говори е него. Настоя да отиде до „Пейнтс“, изкърти им вратата от чукане и след това остави толкова рязко съобщение, че не бих се изненадал, ако Лембант прати адвокат да го съди за обида. Мъртъл, знаеш, че правя всичко по силите си, но всеки път, когато намеря масло за бурните ни води, съпругът ти ми го взима от ръцете и го използва да гори мостове!
Фейт пристъпваше безмълвно зад тях, кипнала от гняв заради начина, по който се бяха отнесли на разкопките е баща ѝ. Вчера — почетен гост, възвеличан и ухажван. Днес — прогонен оттам като обезчестен негодник.
— На острова има броеве на „Интелиджънсър“ — сподели Мъртъл.
— Това обяснява положението… — вуйчо Майлс въздъхна. — И все пак как осъждаш някого, без дори да изслушаш неговата версия? — Той поклати глава. — Най-добре кажи на Еразмус за вестника — в момента си е навил на пръста, че случилото се е резултат от душенето и клюките на слугите. Колко души са чули за нещастието ни?
— Всички до един — гласът на Мъртъл потрепери леко. — Тази сутрин в града ни гонеха като псета.
— В Кент щеше да е стотици пъти по-зле — настоя вуйчо Майлс в своя защита. — Съпругът ти не го вижда по този начин, разбира се. Сторих всичко по силите си да помогна на семейството ти да избегне злата орис, Мъртъл, но ако чуеш какви ги говори Еразмус, да речеш, че съм ви примамил на този остров със зли намерения!
— Той не го мисли наистина — каза веднага Мъртъл.
— Еразмус винаги говори това, което мисли — отвърна вуйчо Майлс. Явно беше наистина раздразнен. За разлика от сестра си той не беше склонен към преструвки и пристъпи на черен хумор. През повечето време добронамерената му природа играеше ролята на подплата и обидите просто отскачаха от нея. Когато някоя го пронижеше обаче, тя си оставаше в душата му завинаги.
— Трябва да напуснем Вейн, Майлс — Мъртъл намести белия шал, който пазеше гърлото ѝ. — Да идем по-надалече, например на континента, ако се наложи. И ми трябва помощта ти да убедя мъжа си в това.
— Съжалявам, Мъртъл, но точно в момента се нуждая от някакво извинение от страна на този твой съпруг — отвърна брат ѝ сухо — и съм готов да заложа десет гвинеи, че той няма да ми поднесе такова. А докато го стори… — вуйчо Майлс въздъхна и вдигна изразително рамене, после ги отпусна отново, с което остави отговорността да се свлече от плещите му.
