Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 47
Франсис Хардинг
Дори без предупреждението на вуйчо Майлс още е влизането си в къщата Фейт щеше да узнае, че бурята е започнала. Тихите хора често имат усет за посоката на вятъра, от какъвто са лишени шумните. Усещат промените на течението на разговорите и потреперват от хладината на неизказаната неприязън.
Мисис Велът и Джийни дойдоха да вземат бонетата и наметалата им.
— Мисис Съндърли, питах се дали можем да разменим някоя дума насаме? — попита икономката любезно, но дрезгаво и настоятелно. — Простете ми, мадам, но въпросът е належащ.
— О! — Мъртъл изпъшка и приглади косата си. — Много добре, но първо ни донесете чай в дневната. Не съм в състояние да понеса никакви належащи въпроси без подкрепление.
Макар че очевидно се наложи да положи доста усилия, мисис Велът си сдържа езика зад зъбите, докато Фейт и Мъртъл се настанят в дневната със сервиран пред тях чай. След това най-сетне стопанката ѝ кимна.
— Мадам, Джийни Бисет е добро момиче — почтена и усърдна. Може да е малко нахална и на моменти да изглупява като всички момичета на нейна възраст, но работи в това домакинство, откакто навърши тринайсет, и
— Мисис Велът! — прекъсна я Мъртъл е ококорени очи. — За какво, за Бога, става дума? Нима Джийни се е оплаквала от отношението ни към нея?
Мисис Велът си пое дъх, скръсти ръце и се овладя с видимо усилие.
— Мадам… съпругът ви вярва, че някой е ровил в документите му. Едно от писмата му е леко оцапано… — Тя поклати леко и укорително глава. — На мен ми се струва, че върху него просто е паднала капка вода, но преподобният е напълно сигурен, че е размазано от мокър пръст…
Гореща вълна разлюля Фейт. Беше допуснала да се надява, че петното ще остане незабелязано. Но не, баща ѝ го беше видял. Сигурна беше, че в момента грее виновно аленочервена.
— Той настоя всички слуги да бъдат принудени да покажат ръцете си. Джийни е била забелязана усърдно да търка своите под помпата зад къщата, така че падна под подозрение.
Първият пристъп на паника намаля. Сърцето на Фейт забави достатъчно ход, за да може тя да мисли ясно и да разбере какво казва икономката. Не беше заподозряна. Баща ѝ беше намерил улики за престъплението, но не ги беше свързал е нея.
— И… имаше ли мастило по ръцете ѝ? — попита Мъртъл.
— Да, мадам — но не от писалка. Печатно мастило от вестник… — Мисис Велът сведе очи и е неудобство пристъпи от крак на крак. — Когато я попитаха за него, тя си изпразни джобовете и предаде веднага вестника. Каза, че го е намерила в града — знае, че е трябвало да го остави, където е паднал, но била любопитна и се надявала да го прочете, след като свърши работа…
Последва кратко, изразително мълчание, по време на което мисис Велът не спомена защо Джийни е проявила любопитство, а Мъртъл не я попита. Фейт не се затрудняваше да чете между редовете или да предположи за кой вестник става дума.
— В кого е сега изданието? — попита Мъртъл.
