Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 45

— Помагам да ги нагласят — обясни Пол. — Налага се да избереш правилния момент — когато не са прекалено сковани…

Лицето му отново изобразяваше самата любезност. Твой ред, подсказваше погледът му.

— Как си сложил ето това дете? — Фейт посочи малка снимка на момченце в детска стая, седнало самичко и без никаква опора, е войниче играчка в ръка.

— Тази снимка е различна… — Пол се поколеба. — Баща ми снима това дете… после изряза главата — наистина внимателно — и я залепи на моя стара снимка. Винаги ми е правил много снимки, та да може да ги превръща в портрети на мъртви клиенти, когато се наложи.

— А ти разполагаш ли със собствени копия от оригиналните снимки? — поинтересува се Фейт.

— Разбира се, че не — Пол сви леко рамене. — Защо да се хаби фотографска хартия, ако не е за клиент?

— Какво е чувството — прошепна момичето — да се връщаш назад в спомените си и да откриваш, че самият ти липсваш и мъртвец е заел мястото ти? Аз щях да си мисля, че изчезвам. Бих се питала дали баща ми изобщо иска да ме помни. А ти някога сънувал ли си кошмари, в които се събуждаш и откриваш, че от теб не е останало нищо — само мъртвец, който седи и носи нечие друго лице?

Видя Пол да трепва. Беше улучила болното му място и увереността в това я заля със свирепо задоволство.

8

Поквара

Мъртъл и Фейт се върнаха обратно в Бул Коув смълчани. Докато слизаха от двуколката, и двете забелязаха самотен силует, застанал на завет зад ъгъла на къщата. Беше вуйчо Майлс, сбръчкал чело и сгушил в шепа лулата си, за да я защити от поривите на вятъра. Махна с ръка да привлече вниманието им и после им кимна да се приближат.

— Майлс! — възкликна Мъртъл, когато застана до него. — Мислех, че ще си на разкопките вече! Съпругът ми да не тръгна без теб?

— О, не, даже бяхме на разкопките, за нещастие… — отвърна вуйчо Майлс тихичко. — Мислех, че е по-добре да те издебна, преди да влезеш в къщата. Имаше ужасна случка и сега всички стъпваме на пръсти… — Той вдигна вежди многозначително. — Някои хора се върнаха от дупката в лошо настроение и Бог да е на помощ на нас, останалите, ако дори мислим твърде шумно.

Фейт се вцепени. Когато баща ѝ изпаднеше в някой от лошите си пристъпи, трябваше най-грижливо да му разчистват пътя. Той не беше с агресивен нрав, но ако вземеше някакво решение в миг на студен гняв, щеше да го спазва докрай.

Мъртъл пристъпи напред и стисна брат си за ръката с думите:

— Нека се поразходим наоколо, Майлс.

Фейт последва вуйчо си и майка си по моравите, като гледаше да върви достатъчно близо, за да ги чува, и достатъчно далеч, за да си мислят, че не е така. Тримата доста се отдалечиха от къщата.

— Мъртъл, мила моя — рече накрая вуйчо Майлс, — повечето ни познати биха се съгласили, че съм търпелив човек. Но днес търпението ми наистина се изчерпа. Нашият скъп преподобен ме вбеси.

— Какво е станало на разкопките? Защо сте се върнали така рано? — поинтересува се Мъртъл с твърде равен тон, тъй като вече се беше досетила за отговора.