Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 44

Фейт свали уреда полека, е разтреперени ръце. Досега стереоскопските изображения, които беше виждала, представляваха все екзотични пейзажи или забавни снимки на феи, наливащи сладки сънища в главите на спящи деца. Зловеща картина като тази не следваше да се показва на „дами“.

Пол я гледаше в очите прекалено решително и студено. Определено беше ядосан, Фейт вече не хранеше съмнение — сърдеше се на цялото ѝ семейство заради пострадалия си приятел. Така че беше решил да изпусне парата, като изплаши най-лесната жертва — скучната, недостъпна, свенлива дъщеря на Съндърли. Беше дръзко, глупаво злодеяние и младежът знаеше, че ще си докара неприятности. Погледът му я предизвикваше да му ги навлече.

Внезапно и Фейт се разсърди — ужасно се ядоса на Вейн, на глупавите капани, на майка си, на снобките и презрителните гримаси, шепота и тайните, и лъжите. А най-много от всичко я ядосваше мисълта, че ако изпищи, побегне или вдигне патърдия и Пол загази, той щеше да спечели в определен смисъл. С държанието си тя щеше да докаже, че е бил прав — че наистина е просто безполезната и свенлива дъщеричка на семейството и нищо повече.

Така че Фейт не стори нищо подобно. Вместо това се усмихна и тихичко обясни:

— Веднъж помогнах на баща ми да препарира игуана. Налагаше се да направим точно такъв разрез, за да извадим вътрешностите…

Отминаващите секунди тиктакаха опасно и се проточваха. Обществените норми с беззвучен звън се разбиваха на късчета.

Трудно беше да се каже дали отговорът на Фейт е хванал Пол неподготвен. Във всеки случай той не посмя да каже и дума в течение на доста време. Накрая избъбри:

— Свикнал съм да се занимавам с разни твари, дето са по-големи от гущери.

Пристъпи към друг рафт и Фейт го последва.

Още първата рамка на полицата привлече вниманието ѝ. Съчетаваше две пози, и на двете имаше едно и също симпатично девойче с внимателно сресана коса. На едната снимка се виждаше със затворени очи и надпис „Дълбоко спяща“. На другата беше „Напълно будна“ и стоеше, вторачена в пространството.

— Татко ми рисува очите — обясни Пол, — ако семейството иска да изглеждат естествено…

На Фейт ѝ бяха нужни секунда-две да осъзнае смисъла на думите му и какво е изобразено на снимката.

Малкото момиченце пред нея беше мъртво и снимано за спомен. Любящи роднини грижливо я бяха наместили така, че да изглежда, сякаш просто си почива.

Сега, когато знаеше какви признаци да търси, Фейт осъзна, че и другите снимки на полицата бяха от същия сорт Много от тях представляваха семейни фотоси, където някой от членовете бе клюмнал повечко от останалите или се налагаше да го крепят с възглавници, върху облегалката на стол или в нечии обятия.

Починалите братя на Фейт нямаха такива снимки. Споменът за тях се пазеше по друг начин — бебешките им бутилки бяха съхранени грижливо, кичури от косите им бяха зашити в торбички. Тя обаче беше виждала вече снимка за спомен от този вид — на жена, очевидно спяща кротко в кресло, е разтворена в скута книга.