Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 43

Фейт заби нокти в дланите си. Навън Мъртъл се държеше като ужасна тиранка, но сега, в компанията на джентълмен, се беше превърнала внезапно в разтреперена малка фея.

— О, мисис Съндърли… моля ви, не си въобразявайте подобно нещо! — разтопи се Клей. Мъжете винаги се разтапяха.

— Да не е заради онази ужасна случка снощи, когато момчето пострада на наша земя? — предположи Мъртъл.

— Това… не беше от помощ мисис Съндърли. Моят син Пол обаче ми каза, че младежът се чувствал по-добре, отколкото се очаква.

— Може и да си запази крака — обясни Пол с отсъстващ тон. Раздалечените му кафяви очи не блестяха дори с намек за усмивка. Беше на приблизително същата възраст като раненото момче и Фейт се зачуди дали са приятели.

— Най-големият проблем обаче… — Клей се задави и замлъкна, след което погледна несигурно девойката.

Мъртъл правилно разгада източника на колебанието му и се обърна незабавно към Фейт.

— Скъпа, дали не би искала да разгледаш снимките на мистър Клей?

— Да, наистина! — хвана се за предложението ѝ кюрето. — Пол ще те разведе.

Фейт се остави да бъде напътена от сковано любезния Пол към отсрещния ъгъл на стаята. Рамкирани снимки на вдървени хора, не по-големи от дланта на ръката, отрупваха рафтовете и плочата на камината.

— Тази тук е фотографска шега — посочи Пол една от позите, на която двама души се гледаха в очите; единият беше седнал и свирещ на чело, а другият — прав, в униформа на кондуктор и с вдигната палка. При по-внимателно вглеждане Фейт забеляза, че двамата си приличат като същински близнаци.

— Един и същи човек е фотографиран два пъти. Не се различава дори шевът, по който са съединени двете изображения.

Вниманието на Фейт привлече и друга снимка. На преден план имаше приблизително двегодишно момченце, но зад него се извисяваше човешки силует, обвит в тъмен плат, така че беше почти неразличим на тъмния фон.

— Ако оставим малките деца да седят самички, те често шават или се разплакват и така размазват снимката — Пол посочи тъмния силует. — Ето защо настаняваме майката зад тях да ги успокоява, но я скриваме под покривало.

Фейт забеляза как в отсрещния край на стаята Клей подава на Мъртъл вестник и ѝ посочва конкретно заглавие. Майка ѝ се зачете. Вестникът затрепери в ръцете ѝ.

„Интелиджънсър“. Честно казано, девойката вече беше отгатнала какво е променило положението. Обкръжаващият баща ѝ скандал беше пристигнал на Вейн официално и на хартия.

— Може би ще ви хареса това… — прекъсна размислите ѝ гласът на Пол. Той сочеше към малка дървена кутия е подобни на бинокъл окуляри. Фейт веднага разпозна в нея стереоскоп — хитроумно устройство, което показва пред едното око малко по-различна снимка, така че гледката изглежда триизмерна. Автоматично поднесе кутията към очите си и надзърна.

Когато кадърът се фокусира, шокът я връхлетя като удар в гърдите. Виждаше пред себе си сцена на убийство в задна уличка, а нападателят размахваше острие над проснато, оплискано в червено тяло на жена. Дълга рана зееше от слънчевия ѝ сплит чак до корема.