Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 41

Докато двуколката носеше Фейт и майка ѝ към града по ниския крайбрежен път, момичето все още се опитваше да разбере държанието на баща си и спасението си на косъм. Свирепият вятър влачеше по небесата кръпки от сивота и синева и принуждаваше Фейт да си държи бонето. Пръски пяна гъделичкаха бузата ѝ и блестяха по миглите ѝ.

На мижавото слънце малкото пристанищно градче се оказа по-приятна гледка, отколкото изглеждаше в деня на пристигането на Съндърли. Къщите бяха боядисани в бяло, златистоохрено и яркосиньо. Слънчевите лъчи танцуваха по табелите на странноприемницата и камбаната на малкия, кос градски площад. Навсякъде ухаеше на море.

Мъртъл помоли кочияша да почака на площада и след това царствено слезе, последвана от Фейт. За да подчертае цвета на очите си, днес мисис Съндърли се беше издокарала с наметало, рокля и боне в синьо.

На табелата над прозореца на една от по-красивите сгради имаше рисунки на елегантни бонета и ръкавици. Вътре магазинчето се оказа малко, но безупречно. Имаше пет-шест шапки в модерни стилове, надянати на изкуствени глави. На дълъг мраморен плот бяха гордо наредени ръкавици в различни стилове — дълги с копчета на китката и къси и практични за ежедневието.

Собственичката се оказа доста дребна госпожа с твърде голям нос и аура на сдържана важност. Търпеливо изчака, докато Мъртъл избере модела детски ръкавици, след това изчезна в задната част на магазина да потърси подходящи за проба за Фейт. Когато се върна обаче, се държеше с допълнителна скованост.

— Моите извинения, мадам, но изглежда, в момента нямаме нищо подходящо е размерите на дъщеря ви.

— Нищо ли? — вдигна вежди Мъртъл. — Ама това е абсурд! Дъщеря ми не е пробвала дори и една ръкавица!

— Мадам, съжалявам — отвърна гладко собственичката, — но съм неспособна да ви помогна.

Когато Фейт и майка ѝ излязоха на улицата, на момичето му се стори, че от задната стаичка на магазина долавя ентусиазиран шепот.

— Колко странно — коментира Мъртъл е премерено безразличие. — Чудя се как… о, виж, Фейт, това са две от госпожите, с които се запознахме снощи!

И наистина, чернокосата мис Хънтър крачеше решително от другата страна на улицата рамо до рамо е по-възрастна жена е безлично кестенява коса. Мъртъл озари двете дами е чаровна усмивка и направи лек реверанс.

Мис Хънтър стрелна майката и дъщерята е поглед и вниманието ѝ се оттече от тях като водна капка от восък. Тя се извърна да предложи тих, смъртоносен коментар на спътничката си, и двете продължиха разходката си, без да поздравят дори мимоходом Мъртъл и Фейт.

— Не ни видяха — гласът на Мъртъл потреперваше леко. Очите ѝ бяха ококорени по детински, лицето — изпънато.

Тежък камък се спусна в стомаха на Фейт. Вече не нервничеше — беше я обладала тежката мъка на неотвратимото. Виреха им нос. Подобно поведение беше запазено за хора под достойнството ти. Вчера ги бяха приели като част от „обществото“ на Вейн. Нещо явно се беше променило, защото сега мис Хънтър знаеше, че може да ги гледа отвисоко без последици.