Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 40

— Ето те и теб, Фейт! — Мъртъл я забеляза и ѝ даде знак да се приближи. — Днес ще трябва да дойдеш с мен в града. Налага се да ти купим нови детски ръкавици, след като си изгубила своите — макар да не знам как смогваш да си толкова невнимателна!

Фейт се изчерви и промърмори извинение.

— Приготви се за тръгване колкото се може по-бързо! — Мъртъл погледна с леко притеснение съпруга си. — Скъпи… ако видиш доктор Джеклърс на разкопките днес, ще уредиш ли с него въпроса?

— Доктор Джеклърс? — преподобният се намръщи срещу жена си така, все едно е непонятна гърчеща се твар на стъклото на микроскопа му. — Какъв въпрос?

Сърцето на Фейт потъна в петите и внезапно страшно ѝ се прииска тази сутрин да беше признала всичко на баща си. Вече беше твърде късно обаче — кризата чукаше на прага. Ужасната лъжа за разговора с баща ѝ щеше да бъде разкрита.

— Таксата за лечението на момчето, което попадна в капана снощи… — заекна Мъртъл.

— Какво? — Преподобният скочи на крака и трескаво се вгледа в градината.

— Ти… каза, че трябва да повикаме доктора — съпругата му набърчи несигурно чело и стрелна с поглед дъщеря си.

Фейт преглътна и пресрещна погледа на баща си. Изражението му беше мрачно, променливо и трудно за разчитане. Забелязваше се влошаване на времето и наченки на буря. Видно беше как мислите му тихомълком се насочват към решение, но девойката не можеше да отгатне какво е то.

Миг по-късно преподобният полека си седна на мястото и разпъна намачкания си вестник.

— Когато пратя за лекар — отбеляза той студено, — очаквам семейството на момчето да се нагърби с плащането на таксата. Не виждам причина на нарушителите да им бъде позволено да ни бъркат по подобен начин в джобовете, но… щом се видя с доктор Джеклърс, ще уредя с него плащането. И разбира се, ще говоря и със съдията и ще се погрижа в този случай законът да си тежи на мястото.

Фейт го изслуша с шокирано облекчение. По чудо бурята бе отминала, без да се разрази. Баща ѝ беше подкрепил версията ѝ. Обзе я чувството, че споделят нещо повече от тайна — че са съдружници в заговор. Не разбираше точните причини за това, нито пък как е станало.

— В кой от капаните се е хванал? — зададе след малко по-важния си въпрос преподобният.

— Онзи сред дърветата, недалеч от зяпалнята — обясни вуйчо Майлс. — Еразмус, надявам се, че ще преместиш капана — намира се точно на ръба на стръмен склон, който се спуска към дъното на оврага. Ако някой се спъне в капана, може да падне и направо да си счупи врата. И… не е съвсем законно, честно казано.

Преподобният кимна в отговор на някакви собствени мисли, но Фейт не беше сигурна доколко е стигнал до него съветът на вуйчо Майлс. Всъщност се чудеше дали изобщо е чул нещо след думата „зяпалия“.

Един от господата на срещата у Лембант галантно бе предложил да предостави кочияша и каретата си на разположение на Мъртъл за сутринта, за да може да „види нещичко от града“. Когато превозното средство пристигна и се оказа двуколка, майката на Фейт не успя да скрие напълно изненадата и недоволството си, преди усмивката ѝ да се възстанови. Мъртъл се качи на капрата до кочияша, а девойката кацна на ветровитата, обърната назад седалка и гледаше как пътят се разгъва под краката ѝ.