Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 39

Очите му бяха добили обичайния си сив цвят, но изглеждаха стъклени. Мъглата в тях обаче се разсея с неочаквана скорост и погледът му доби острота на бръснач.

— Какво правиш в тази стая?

Фейт се омръзна. Допреди миг имаше чувството, че защитава баща си. Сега самата мисъл ѝ се струваше детинска и глупава.

— Джийни ти донесе сутрешния чай. Реших, че… реших, че няма да желаеш тя да влиза вътре. Стори ми се… снощи ми се стори болен…

— Дадох нареждания никой да не влиза тук! — Баща ѝ примигна няколко пъти и се втренчи през Фейт, смръщен, сякаш тя не беше достатъчно добър телескоп. Поне очите му си бяха възвърнали обичайния стоманено сив цвят. — Аз… не съм болен. Объркала си се… — Той сурово се намръщи. — Каза ли на някого, че съм болен?

— Не — Фейт поклати глава решително.

— Някой друг да е влизал тук?

— Не мисля така… — девойката се вледени.

Баща ѝ се беше вторачил в нещо и като проследи погледа му, тя забеляза свеж наръч съчки до камината и прясно напълнена кошница за въглища. Беше забравила, че в повечето стаи се пали в пет заранта. Очевидно някой от слугите беше дошъл да разбута огъня, беше открил спящия домакин и си беше излязъл, а подпалките щяха да са готови, когато потрябват.

Видимо притеснен и развълнуван, преподобният огледа разпръснатите си книжа.

— Бяха ли пръснати тези листове, когато влезе за първи път?

Фейт кимна и баща ѝ започна да ги събира и да ги тъпче обратно в кутията за писане. На няколко от страниците се виждаха груби мастилени скици и той поспря да се взре в тях.

— Какво означава това? — промърмори под нос. — Заслужавам отговор — всичко дадох, за да го получа! Как да разбера смисъла на безсмислицата?

Фейт се притече на помощ. Скиците бяха странни и трудни за разгадаване. Подобно на плъх същество бе положило предните си лапи на строшен овал. Драконоподобен звяр бе надигнал рогата глава. Получовешко лице с изпъкнало ниско чело се взираше в наблюдателя с враждебна свирепост. Девойката успя да види само няколко, преди преподобният да ѝ изтръгне рисунките от ръцете и да се сопне:

— Не ги пипай!

— Само се опитвах да помогна… — огорчението на Фейт надмогна достойнството ѝ. — Просто искам да помогна! Татко, моля те, кажи ми какво не е наред. Обещавам да не споделям с никого!

Баща ѝ я погледа изненадано няколко секунди, а после погледът му се замъгли от раздразнение.

— Абсолютно всичко е наред, Фейт. Сервирай ми чая и след това ме остави да работя.

Отхвърлянето болеше и щеше винаги да боли. Душата на девойката така и не успяваше да загрубее, за да се предпазва от болката.

Закуската на Фейт в детската се състоеше от изстинал чай и яйца, сварени рохки до пълно втечняване. Беше притеснена, а и замаяна от прекъснатия сън и едва накрая на храненето забеляза, че Хауърд потайно е хванал вилицата и ножа в грешните ръце — за пореден път.

Когато Фейт слезе долу, първо се отправи към трапезарията и надзърна през вратата. Закуската беше вече изядена, а баща ѝ пиеше чай с майка ѝ и вуйчо Майлс. Във всяко отношение се държеше както обикновено. Когато отгърна страницата на вестника, ръцете му не трепереха.