Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 37

— Не, дръж тампона здраво!

— Мисис Велът, ми че той е просмукан! Кърви през пръстите ми!

Слугата — Прайт — пристигна с още самоделни превръзки. Когато отвори вратата на кухнята, Фейт мерна за момент раненото момче, легнало на килима пред огнището, а Джийни притискаше подгизнал в червено парцал към глезена му. Момчето ругаеше през зъби, здраво стиснало и очите си.

— Няма да търпя такъв език в кухнята ми! — тъкмо заявяваше мисис Велът, преди вратата да хлопне. — Какво ще сториш, ако ей сега изкървиш до смърт и те замъкнат в ада, задето ти е мръсна устата?

Каретата на доктор Джаклърс пристигна за час. Той се поклони на мисис Съндърли и Фейт, но се бе намръщил делово, вместо да се усмихва дружески.

— Как е момчето? — попита той незабавно. — Сериозно ли е, а? Е, да се надяваме — понеже току-що зарязах халба чудесен сайдер е подправки да изстива на скрина ми и ще е много неприятно да съм го похабил за нищо… — Той помоли за малко лауданум да притъпи болката на пациента и за чаша горещ чай за себе си да му помогне да се възстанови след студуването по пътя. — Не обичам да работя със замръзнали пръсти, а човек най-добре се стопля от вътре навън.

Къщата се поуспокои след пристигането на доктора. След час той излезе от кухнята е измити ръце и отново затворена чанта.

— Как е горкото дете? — попита тихичко Мъртъл.

— Е, за щастие, зъбците на капана са пропуснали костта, но са пробили дълбоки дупки в прасеца. Измих ръждата и мръсотията, доколкото ми беше по силите, и напълних раните е карболова киселина… — докторът явно осъзна, че Мъртъл пребледнява при тези му думи, и смени темата. — Превързал съм го и превръзката е водоустойчива, така че спокойно мога да го отведа у тях — познавам семейство Парис.

След малко Фейт се сети откъде ѝ е познато това име. Човекът, когото беше срещнала в гората и от когото избяга, по думите на мисис Велът се наричаше Том Парис. Раненото момче беше на съответната възраст да му е син. Може би цялото семейство обичаше мидите?

Когато донесоха горната дреха на доктора, той се озърна и се намръщи, сякаш се чувстваше малко обиден. Фейт се почуди дали не очаква баща ѝ да се появи да го поздрави.

— Толкова ви благодаря, задето дойдохте в подобен час! — Мъртъл го дари с очарователна, уязвима усмивка и протегна ръка към него. Недоволството на доктор Джеклърс се изпари като роса под утринно слънце.

Много по-късно, след като членовете на домакинството се оттеглиха по стаите си, Фейт тихо стана от леглото и надяна домашния си халат. Промъкна се на долния етаж и надзърна през ключалката на вратата на библиотеката. Не видя почти нищо, като изключим рафт с книги и част от пода, но вътре все още светеше. Като притисна ухо към ключалката, тя успя да различи колебливото стържене на перо по хартия, от време на време — мърморене и тихо тътрене, може би от местене на стол.

Облекчение заля Фейт. Беше си представяла баща си проснат и неподвижен или пък да се бори да си поеме дъх. Сега тези образи се размиха и вместо това си го представи седнал зад бюрото — жив, в съзнание и зает да пише.